Хопаляяяча-саса,
имам нов блог - http://sinyaprashka.blogspot.com/
Там ще сумирам преживяванията на кораба Eclipse.
Щанги и сланина продължава да си се развива - може би малко по-бавно от обикновено тък като:
1. бях много време на море
2. не тренирам кой знад колко
3. обзе ме еуфорията от бъдещото работно място
4. имам да събирам един-милион-двеста-и-петдесет-хиляди документи и тъпотийки.
Предполагам първите няколко месеца на борда няма да имам компютър и връзката с мен ще е особено затруднена, но ще се реванширам, обещавам.
Междувременно, следете Синя прашка, тренирайте и не бийте прекалено много другарчетата.
Заминавам на 26ти (ако някой все още не е разбрал).
Сега му е времето да ми пожелаете попътен вятър :)
вторник, 14 септември 2010 г.
петък, 16 юли 2010 г.
When Big Mama's gettin really big
Inevitably after almost a month of not doing much in physical terms..... I gained weight. Not a lot, but its quite obvious to me and ppl around. Ok, let's not blame just the "non taining" part. I ate. And I drank. And I lyed down in bed with my torn calf and my self pity and I ate.
So I am not going to find any excuses for myself - I'm just gonna tell it straigh - I deliberately fattened myself, knowing very well what I was doing, and it just did not matter.
Why?
Well, I am human afterall. We all make mistakes.
Bullshit.
Coz I was frustrated.
With myself
With my torn calf
With my job
And I didn't really share it without anyone. I just closed within my own world of self pity and... I ate.
And I didn't really share it without anyone. I just closed within my own world of self pity and... I ate.
The more I ate the more frustrated I became.
And it's a roller-coaster ride.
Guys please don't do this.
Food is not your friend, it will not solve your problems, it will not calm you down or give you peace. IT IS JUST FOOD. Yes, it is completely normal to be satisfied by eating tasty food, but it will not cure your emotions, or your broken heart, or your torn calf. And thats it. Food is food.
Fairenough. It's good to realize it, so I hope next time I'll be able to implement it. I don't really want to put so much stress into it. It ain't such a big deal afterall.... come to think of it - there are people who do much much worse things out of desperation. On the other hand - I'm a bit of a drama queen. Coz a torn calf is nothing compared to a broken leg for example, or cancer, or many many many other things that could have happened. And Drama Queen ate foods which she knows she does not tolerate well like dairy and bread and pasta and some sweets here and there, and drank fair amounts of wine, and felt like a complete idiot. Stuffed and bloated and with low energy and low self esteem.
Thank God one day I just felt so crappy that I knew it was time to stop this nonsense.
Next time I hope I will look for my cure someplace else. But I can never be sure, until it's next time.
Bid mama's gettin big.
So what do we do now?
Back to basics.
Which inevitably means Paleo.
Taking out - the junk (wooow) , the grains, the legumes, the starchy veggies, the dairy.
So I'm pretty much left with - eggs, meats, greens, some melon, coconut milk, some nuts and some seeds.
I'm not much of a fruit person but if you are and if you tolerate fructose well - feel free to have reasonable amounts of fruit.
So why paleo?
Coz it's simple and very effective. It's based on the idea that back when we were primal there wasn't agriculture and stuff like grains and dairy and potatoes and so and so did not exist.
So basically thats what we are meant to eat. And thats what our bodies are meant to use as fuel.
Moreover Paleo is a very nutrient-dense diet (if I could call it a diet), and it will gimme back what ive taken with my one-month nonsense.
On the other hand - I realized just how bloated grains and dairy made me feel. And you can only realize this if you have spent a good amount of time without them. Like a month.
Paleo is like fine-tuning your own senses in a direction giving you quite a good idea of what you should eat and what foods you tolerate well. Coz actually when it comes to food intolerances I honestly say - WE ARE ALL DIFFERENT.
Ive seen people who eat shitload of fruit and are lean, others who eat shitload of rice and are lean, ppl who are vegetarians and have a fair amount of muscle, ppl who eat dairy, ppl who do not eat dairy, an on and on and on. So basically when it comes to food, I've seen it all and the only explaination I might have is - metabolically we are all different. So it all comes to getting to know your own self.
If I could draw a general conclusion - there are people who live better on fat, others who live better on carbs and some who need a little bit of both. Read Metabollic Typing for more info.
I've never actually seen people who look good and feel good and are strong and eat crappy foods.
So please - eat real food. This is a MUST. And when you are frustrated or sad or mad, do not do it like me. Coz crappy food will not make you happy. It will make you feel worse. Physically and mentally.
So Paleo. Give it a try. For a month. The famous "Paleo challenge" of all crossfitters where you do a very very strict diet for 30 days. No cheating.
Coz crossfit builds up mentalities not just physiques. And to do a 30-day strict Paleo is a mental thing believe me. You would have to fight with your own self as well as with the others. And your social life would suffer, but at the end - it's worthed. You might even see your abs.
And you will pump your workouts.
Today is day 4 for me.
ПП. Хм, не знам защо на английски - може би защото на български признанието щеше да звучи още по-кофти в собствената ми глава.
събота, 26 юни 2010 г.
Big mamma's how-to Part 2
Започвам и спирам и изтривам част 2 вече 4 пъти за последните две седмици.
Защото пак не ми се пише за храна....
Преди 2 седмици скъсах мускулни влакна на пресеца по време на тренировка. Учих се да се катеря по въже и просто се изпуснах. А как и защо си скъсах точно влакна и точно на левия прасец не знам. Горда съм от себе си, че се научих да се катеря, което с моите 62-3 кила си е постижение. Не е като да съм лекичка. Мъчих се около час, докато схвана как става работата, издрах си ръцете и краката, направих си синини по бедрата, но накрая се научих. Ядосах се, много се ядосах на себе си, че не мога, и може би точно този яд ми помогна да се науча. Хората около мен ми казваха да не се мъча повече, да не се опитвам да се изкатеря догоре, а дотам докъдето мога. Но не ги послушах. И успях. И паднах.
Много бях горда - че съм онази, която не се отказва, че съм упорита, че МОГА. А други не могат. Че съм WARRIOR. Мхм.
И паднах.
Преболя ме в началото, но си казах - майната му. И се изкатерих още няколко пъти.
Боли, ама стискам зъби. Горда.
2 седмици по-късно хич не съм горда.
Няколко прегледа установиха не-особено сериозно скъсване. Тоест ще ми мине. Но ще съм извън играта за определен период.
И за какво беше цялото натягане, бога ми? И защо не слушах?
Ок, да заебем останалите хора, но защо не послушах поне Ефо, който е сертифициран треньор? От всичките, ЗАщО ПОНЕ НЕ ПОСЛУшАХ ТРЕНЬОРА ?!?!
Да, може би щеше да ми е необходима още 1 тренировка, за да схвана техниката.
Но щях да съм здрава нали......и нямаше да прекарам 4 дена на легло с доста непрятна болка, и нямаше да куцам 2 седмици, и нямаше да гледам тренировките от кросфит сайта и да въздишам.
Един от 4те дни, които прекарах вкъщи реших , че "Тая няма да я бъде" и правих разни ти ми лицеви и планкове и кво ли не. И горда си постнах снимките във фейсбук. Ъхъ. На следващия ден положението с прасеца беше ОЩЕ по-зле.
ДА, Големите мами НЕ се отказват. И НЕ слушат, и главата не ги слуша, и са упорити и са животни и се раздават на макс.
Но, призовавам ви всички бъдещи и настоящи Големи мами, моля ви се - тренирайте с професионалист треньор и ГО СЛУШАЙТЕ. И когато той каже "стига", спрете, защото Той знае повече от вас, и вижда повече от вас. И това себедоказване няма да доведе до нищо по-хубаво от скъсан прасец.
И даммм, поне първите година-две тренирайте 90% с треньор. Без значение колко е голямо егото ви относно собствените ви познания и умения във фитнеса. Треньорът знае пове от вас, защото това му е работата. (ако Вие знаете повече от треньора си - време е за смяна)
Ако досега сте се заминавали с розовите гири - трябва ви треньор.
Ако си мислите, че от щанги ше станете мис Олимпия - трябва ви треньор.
Ако сутрин ядете белтъци - трябва ви треньор.
Ако си мислите, че е бицепс и трицепс никога не се тренират в един ден - трябва ви треньор.
Ако изобщо някога сте тренирали за бицепс - пак ви трябва треньор.
Ако се теглите всяка сутрин на гладно, след посещение на двте нули - знаете.... ТРЯБВА ВИ ТРЕНЬОР.
Дори и да се смеете на горното - трябва ви треньор.
Той ще е до вас освен за да ви учи и наставлява и за да ви пази от собствената ви глупост.
Общо взето - всички ние се нуждаем от треньор. Може би някои от нас в мо-малка степен от други....
Дори и след 2 години яко трениране има още много неща, които искам да науча. За да ги науча, някой трябва да ми ги покаже.... Надявам се вие не сте стигнали до ниво, в което сте си казали - еми тва е, повече нищо не искам.
Защото Големите мами винаги има какво да учат и какво да искат.
И ви трябва някой, който да ви помага и да ви води по пътя.
Защото винаги има и ще има някой който е по-добър, по-силен, по-бърз, по-можещ, по-знаещ. И това е супер. И дано това е Вашият треньор.
И, Моля ви се, слушайте го.
За съжаление все още живеем на място, където мъж с 45 см ръка на фона на 50 см бедро е секси, а жена, чийто гръб е по-широк от ханша е "тежкоатлетка".
За 2 години съм сменила доста треньори и зали. Имена няма да споменавам, че някой ще се окаже обиден.
И затова ето малко насоки как и къде да търсите качествен треньор. Такъв, който ще ви направи силна мама.
1. Първо погледнете как той самият тренира и изглежда. Шкембелии не се приемат. Както и такива, които:
а. не клякат
б. клякат с толкова кг колкото и вие
в. клякат на смит машина.
2. Ако не ви допадне като човек и ви е антипатичен от самото начало, не се заемайте. Треньорът ви трябва да ви е приятел. И то близък такъв.
3.Ако ви предостави програмка със сплит - ръце, гръб, гъз и тн в един ден, крака, корем и глава в друг, изобщо не се заемайте. Истинските треньори са наясно с принципите на функционалното трениране.
4. Ако изолирате мускулни групи - пак важи горното.
5. Ако на 5тия път треньорът се опита да ви продаде чудотворна хранителна добавка - бягайте с 200. На 10тия ще ви бие инжекциите в дупето.
6. Треньорът трябва да обсъди с вас какво точно искате да постигнете и с меки думи да се опита да ви обясни, че целите които сте си поставили са нереалистични. Да, всички имаме нереалистични цели в началото. Той би трябвало да ви покаже пътя до най-доброто от вас. Но това не става и няма да стане от 1вия път. И не става от 1нъж.
7. Осен това, ще ви каже и какво има нужда от поправка по вас - неработещ гъз, изкривявания, слаба мобилност в някои стави и тн и тн .
8. Добрият треньор изработва персонална програма за всеки отделен трениращ. Защото, ДА, всички сме различни и ДА, всеки се нуждае от индивидуален подход. Ako тренирате заедно с приятел и треньорът ви дава 100% еднакви упражнения на двамата - сори, нещо не е наред.
9. Ако треньорът ви има подозрително големи бицепси, изскубани вежди, изкуствен тен, няколко обеци и татуировки, чете "Мускули и фитнес" и е фен на Рони Колман във фейсбук - не се занимавайте.
10. Добрият треньор ще ви измери мазнините и ще го прави 1нъж месечно.
11. Добрият треньор ще говори с вас за хранителна хигиена и навици.
12. Добрият треньор ще ви нахъсва, но ще изгуби търпение ако трябва да ви "бута". Добрият треньор не трябва да е основният ви мотиватор. Вие сте.
13. Погледнете останалите трениращи при него/нея. Колкото и да не зависи от него, ако всичките му трениращи са ходещи мехове - не става.....
14. Добрият треньор ще обсъжда тренировките ви, с радост ще приема и коментира предложения от ваша страна, ще ги разнообразява и ще подсигури "винаги да ви е интересно".
Хайде успех. И да го слушате.
Може би хранене в част 3....
Защото пак не ми се пише за храна....
Преди 2 седмици скъсах мускулни влакна на пресеца по време на тренировка. Учих се да се катеря по въже и просто се изпуснах. А как и защо си скъсах точно влакна и точно на левия прасец не знам. Горда съм от себе си, че се научих да се катеря, което с моите 62-3 кила си е постижение. Не е като да съм лекичка. Мъчих се около час, докато схвана как става работата, издрах си ръцете и краката, направих си синини по бедрата, но накрая се научих. Ядосах се, много се ядосах на себе си, че не мога, и може би точно този яд ми помогна да се науча. Хората около мен ми казваха да не се мъча повече, да не се опитвам да се изкатеря догоре, а дотам докъдето мога. Но не ги послушах. И успях. И паднах.
Много бях горда - че съм онази, която не се отказва, че съм упорита, че МОГА. А други не могат. Че съм WARRIOR. Мхм.
И паднах.
Преболя ме в началото, но си казах - майната му. И се изкатерих още няколко пъти.
Боли, ама стискам зъби. Горда.
2 седмици по-късно хич не съм горда.
Няколко прегледа установиха не-особено сериозно скъсване. Тоест ще ми мине. Но ще съм извън играта за определен период.
И за какво беше цялото натягане, бога ми? И защо не слушах?
Ок, да заебем останалите хора, но защо не послушах поне Ефо, който е сертифициран треньор? От всичките, ЗАщО ПОНЕ НЕ ПОСЛУшАХ ТРЕНЬОРА ?!?!
Да, може би щеше да ми е необходима още 1 тренировка, за да схвана техниката.
Но щях да съм здрава нали......и нямаше да прекарам 4 дена на легло с доста непрятна болка, и нямаше да куцам 2 седмици, и нямаше да гледам тренировките от кросфит сайта и да въздишам.
Един от 4те дни, които прекарах вкъщи реших , че "Тая няма да я бъде" и правих разни ти ми лицеви и планкове и кво ли не. И горда си постнах снимките във фейсбук. Ъхъ. На следващия ден положението с прасеца беше ОЩЕ по-зле.
ДА, Големите мами НЕ се отказват. И НЕ слушат, и главата не ги слуша, и са упорити и са животни и се раздават на макс.
Но, призовавам ви всички бъдещи и настоящи Големи мами, моля ви се - тренирайте с професионалист треньор и ГО СЛУШАЙТЕ. И когато той каже "стига", спрете, защото Той знае повече от вас, и вижда повече от вас. И това себедоказване няма да доведе до нищо по-хубаво от скъсан прасец.
И даммм, поне първите година-две тренирайте 90% с треньор. Без значение колко е голямо егото ви относно собствените ви познания и умения във фитнеса. Треньорът знае пове от вас, защото това му е работата. (ако Вие знаете повече от треньора си - време е за смяна)
Ако досега сте се заминавали с розовите гири - трябва ви треньор.
Ако си мислите, че от щанги ше станете мис Олимпия - трябва ви треньор.
Ако сутрин ядете белтъци - трябва ви треньор.
Ако си мислите, че е бицепс и трицепс никога не се тренират в един ден - трябва ви треньор.
Ако изобщо някога сте тренирали за бицепс - пак ви трябва треньор.
Ако се теглите всяка сутрин на гладно, след посещение на двте нули - знаете.... ТРЯБВА ВИ ТРЕНЬОР.
Дори и да се смеете на горното - трябва ви треньор.
Той ще е до вас освен за да ви учи и наставлява и за да ви пази от собствената ви глупост.
Общо взето - всички ние се нуждаем от треньор. Може би някои от нас в мо-малка степен от други....
Дори и след 2 години яко трениране има още много неща, които искам да науча. За да ги науча, някой трябва да ми ги покаже.... Надявам се вие не сте стигнали до ниво, в което сте си казали - еми тва е, повече нищо не искам.
Защото Големите мами винаги има какво да учат и какво да искат.
И ви трябва някой, който да ви помага и да ви води по пътя.
Защото винаги има и ще има някой който е по-добър, по-силен, по-бърз, по-можещ, по-знаещ. И това е супер. И дано това е Вашият треньор.
И, Моля ви се, слушайте го.
За съжаление все още живеем на място, където мъж с 45 см ръка на фона на 50 см бедро е секси, а жена, чийто гръб е по-широк от ханша е "тежкоатлетка".
За 2 години съм сменила доста треньори и зали. Имена няма да споменавам, че някой ще се окаже обиден.
И затова ето малко насоки как и къде да търсите качествен треньор. Такъв, който ще ви направи силна мама.
1. Първо погледнете как той самият тренира и изглежда. Шкембелии не се приемат. Както и такива, които:
а. не клякат
б. клякат с толкова кг колкото и вие
в. клякат на смит машина.
2. Ако не ви допадне като човек и ви е антипатичен от самото начало, не се заемайте. Треньорът ви трябва да ви е приятел. И то близък такъв.
3.Ако ви предостави програмка със сплит - ръце, гръб, гъз и тн в един ден, крака, корем и глава в друг, изобщо не се заемайте. Истинските треньори са наясно с принципите на функционалното трениране.
4. Ако изолирате мускулни групи - пак важи горното.
5. Ако на 5тия път треньорът се опита да ви продаде чудотворна хранителна добавка - бягайте с 200. На 10тия ще ви бие инжекциите в дупето.
6. Треньорът трябва да обсъди с вас какво точно искате да постигнете и с меки думи да се опита да ви обясни, че целите които сте си поставили са нереалистични. Да, всички имаме нереалистични цели в началото. Той би трябвало да ви покаже пътя до най-доброто от вас. Но това не става и няма да стане от 1вия път. И не става от 1нъж.
7. Осен това, ще ви каже и какво има нужда от поправка по вас - неработещ гъз, изкривявания, слаба мобилност в някои стави и тн и тн .
8. Добрият треньор изработва персонална програма за всеки отделен трениращ. Защото, ДА, всички сме различни и ДА, всеки се нуждае от индивидуален подход. Ako тренирате заедно с приятел и треньорът ви дава 100% еднакви упражнения на двамата - сори, нещо не е наред.
9. Ако треньорът ви има подозрително големи бицепси, изскубани вежди, изкуствен тен, няколко обеци и татуировки, чете "Мускули и фитнес" и е фен на Рони Колман във фейсбук - не се занимавайте.
10. Добрият треньор ще ви измери мазнините и ще го прави 1нъж месечно.
11. Добрият треньор ще говори с вас за хранителна хигиена и навици.
12. Добрият треньор ще ви нахъсва, но ще изгуби търпение ако трябва да ви "бута". Добрият треньор не трябва да е основният ви мотиватор. Вие сте.
13. Погледнете останалите трениращи при него/нея. Колкото и да не зависи от него, ако всичките му трениращи са ходещи мехове - не става.....
14. Добрият треньор ще обсъжда тренировките ви, с радост ще приема и коментира предложения от ваша страна, ще ги разнообразява и ще подсигури "винаги да ви е интересно".
Хайде успех. И да го слушате.
Може би хранене в част 3....
сряда, 16 юни 2010 г.
Big mamma's HOW TO - Part 1
И така - част 1.
Осъзнали сте че е време за промяна. Браво! Сега остава само да разберете и как и да имате воля, търпение, желание, известно количество финансови средства и да сте готови да се откажете от някои неща, които са ви любими.
И така - как се става Big Mamma?
Не е лесно. Но не е и невъзможно. Хората около вас няма да ви разберат, част от тях ще ви се противопоставят, ще ви казват, че сте луди. Ще се появи някой Пешо с криворазбраните си виждания за женската красота и ще ви изпраща снимки на анорексични кучки с плоски задници и виме вместо гърди. Това е масата. Вие сте нещо друго.
Ако искате да сте като манекени - клиниката на д-р Емилова работи за вас 24/7.
Ако сте осъзнали, че женското тяло освен да краси нечии мастит чичко може да изпълнява и функции като скачане, бягане, гребане, вдигане на щанги и освен това да бъде силно и красиво - be my guest and keep on reading.
Стъпка 1.
За кого го правя?
Мен много често ме питат - защо тренирам така? Защо кросфит? Защо щанги? Защо толкова интензивно?
Отговорът ми обикновено е - защото мога.
Дам - известна доза егоизъм и известна доза високо самочувствие. Но зад думите "Защото мога" се крие нещо повече. Защото имаше време, когато не можех. Не можех да бягам повече от 2-3 минути, да направя 1 коремна преса, да не говорим за лицева опора или набиране. Никаква двигателна култура и никакъв мускулен тонус. Преди 2 години започнах булвално от нулата. Сега мога много неща, но има и много още да уча. Мога и това ми доставя удоволствие.
Щом аз мога, значи и вие можете. No excuses. Ако смятате само "да се вкарате във форма" и после да се върнете обратно към яденето на чипс, моля да ми напуснете блога.
Този блог и тази статия е за хора, които ИСКАТ. И са готови да го направят. No pussies here please.
И все пак - мога - аз. Правя го за себе си. Не за Пешо. Аз определям правилата на играта.
Каквото правим тук - го правим за себе си. И е добре това да ви влезе дълбоко в съзнанието.
Неприятните усещания - мускулните трески (макар че аз ги обичам), следването на определена хранителна хигиена, времето и средствата, които трябва да отделите, всичко това го правите за себе си. Да си здрав е дългосрочна инвестиция. Не се замисляйте когато започнете да давате повече пари за храна, треньор и зала - това са спестени пари - такива, които няма да изхарчите за доктори, лекарства, алкохол, цигари, наркотици и прочее.
И извод 1: Всички Големи Мами са в отлично здравословно състояние. Правят, това което правят заради себе си, заради собствените си желания и виждания, не заради тези на Пешо.
Стъпка 2
Какво точно искам?
Това е малко особен въпрос.
Ясно ми е, че никой не започва да спортува с нагласата "искам да стана по-функционален, да мога да правя повече, за по-малко време". И аз си нямах идея от функционално трениране преди 2 години. Всички започваме, заради суета. Много малко от нас започват за да подобрят физическото и здравословното си състояние. Колкото и да е тъжно, това е напълно нормално предвид факта, че света в който живеем гледа опаковката и от време на време съсржанието.
Идеята ми тук обаче е да ви отърва веднъж завинаги от много много душевни терзания.
Не, няма да изглеждате като Jamie Eason някой ден. Нито като някоя от професионалните спортистки. Нито пък ще имате задник като моя, или корем като Chicken Tuna. И това е защото:
1. Ген. Всички сме различни
2. Докато те са тренирали, вие (и аз) сме ядяли баничка и сме пили боза. Няма как да сравнявате себе с с професионален атлет, чието тяло е тренирано и тренирано и тренирано.
3. На тях им плащат, за да изглеждат така. И те правят това по цял ден. Всеки ден.
4. Те са вземали или вземат забранени субстанции.
5. Повечето от ултра-хипер-мега релефните мацки по снимките изглеждат така ден два преди снимки и няколко часа след като фотосесията е приключила.
И така. Моля, спрете да гледате разни снимки и да си казвате - искам .... като на тази. Ами няма да стане. Но ви гарантирам, че след година сериозни тренировки и хубаво хранене, ще имате тяло стократно по-хубаво от това, което имате в момента. А има и вероятност да имате по-хубав .... от на онази.
Извод 2: Гледайте си в собствената паничка. Тук пак опираме до "правя го за себе си", но идеята е - бъдете реалисти. Да поддържаш много нисък процент мазнини за жена освен, че е трудно е и опасно. Ако сте имали някога проблеми с килограмите ще ви е още по-трудно. Колкото по-дълго сте били дебели, толкова по-трудно ще бъде. Целете се в "the perfect me", а не "the perfect abs".
След време ще дойде осъзнаването на фукцията над формата. Но сега е рано още. И за това ще си говорим по-нататък.
Мисля, че това е добре като за начало..... от следващата статия започвам да говоря за храна. PROMISE.
Осъзнали сте че е време за промяна. Браво! Сега остава само да разберете и как и да имате воля, търпение, желание, известно количество финансови средства и да сте готови да се откажете от някои неща, които са ви любими.
И така - как се става Big Mamma?
Не е лесно. Но не е и невъзможно. Хората около вас няма да ви разберат, част от тях ще ви се противопоставят, ще ви казват, че сте луди. Ще се появи някой Пешо с криворазбраните си виждания за женската красота и ще ви изпраща снимки на анорексични кучки с плоски задници и виме вместо гърди. Това е масата. Вие сте нещо друго.
Ако искате да сте като манекени - клиниката на д-р Емилова работи за вас 24/7.
Ако сте осъзнали, че женското тяло освен да краси нечии мастит чичко може да изпълнява и функции като скачане, бягане, гребане, вдигане на щанги и освен това да бъде силно и красиво - be my guest and keep on reading.
Стъпка 1.
За кого го правя?
Мен много често ме питат - защо тренирам така? Защо кросфит? Защо щанги? Защо толкова интензивно?
Отговорът ми обикновено е - защото мога.
Дам - известна доза егоизъм и известна доза високо самочувствие. Но зад думите "Защото мога" се крие нещо повече. Защото имаше време, когато не можех. Не можех да бягам повече от 2-3 минути, да направя 1 коремна преса, да не говорим за лицева опора или набиране. Никаква двигателна култура и никакъв мускулен тонус. Преди 2 години започнах булвално от нулата. Сега мога много неща, но има и много още да уча. Мога и това ми доставя удоволствие.
Щом аз мога, значи и вие можете. No excuses. Ако смятате само "да се вкарате във форма" и после да се върнете обратно към яденето на чипс, моля да ми напуснете блога.
Този блог и тази статия е за хора, които ИСКАТ. И са готови да го направят. No pussies here please.
И все пак - мога - аз. Правя го за себе си. Не за Пешо. Аз определям правилата на играта.
Каквото правим тук - го правим за себе си. И е добре това да ви влезе дълбоко в съзнанието.
Неприятните усещания - мускулните трески (макар че аз ги обичам), следването на определена хранителна хигиена, времето и средствата, които трябва да отделите, всичко това го правите за себе си. Да си здрав е дългосрочна инвестиция. Не се замисляйте когато започнете да давате повече пари за храна, треньор и зала - това са спестени пари - такива, които няма да изхарчите за доктори, лекарства, алкохол, цигари, наркотици и прочее.
И извод 1: Всички Големи Мами са в отлично здравословно състояние. Правят, това което правят заради себе си, заради собствените си желания и виждания, не заради тези на Пешо.
Стъпка 2
Какво точно искам?
Това е малко особен въпрос.
Ясно ми е, че никой не започва да спортува с нагласата "искам да стана по-функционален, да мога да правя повече, за по-малко време". И аз си нямах идея от функционално трениране преди 2 години. Всички започваме, заради суета. Много малко от нас започват за да подобрят физическото и здравословното си състояние. Колкото и да е тъжно, това е напълно нормално предвид факта, че света в който живеем гледа опаковката и от време на време съсржанието.
Идеята ми тук обаче е да ви отърва веднъж завинаги от много много душевни терзания.
Не, няма да изглеждате като Jamie Eason някой ден. Нито като някоя от професионалните спортистки. Нито пък ще имате задник като моя, или корем като Chicken Tuna. И това е защото:
1. Ген. Всички сме различни
2. Докато те са тренирали, вие (и аз) сме ядяли баничка и сме пили боза. Няма как да сравнявате себе с с професионален атлет, чието тяло е тренирано и тренирано и тренирано.
3. На тях им плащат, за да изглеждат така. И те правят това по цял ден. Всеки ден.
4. Те са вземали или вземат забранени субстанции.
5. Повечето от ултра-хипер-мега релефните мацки по снимките изглеждат така ден два преди снимки и няколко часа след като фотосесията е приключила.
И така. Моля, спрете да гледате разни снимки и да си казвате - искам .... като на тази. Ами няма да стане. Но ви гарантирам, че след година сериозни тренировки и хубаво хранене, ще имате тяло стократно по-хубаво от това, което имате в момента. А има и вероятност да имате по-хубав .... от на онази.
Извод 2: Гледайте си в собствената паничка. Тук пак опираме до "правя го за себе си", но идеята е - бъдете реалисти. Да поддържаш много нисък процент мазнини за жена освен, че е трудно е и опасно. Ако сте имали някога проблеми с килограмите ще ви е още по-трудно. Колкото по-дълго сте били дебели, толкова по-трудно ще бъде. Целете се в "the perfect me", а не "the perfect abs".
След време ще дойде осъзнаването на фукцията над формата. Но сега е рано още. И за това ще си говорим по-нататък.
Мисля, че това е добре като за начало..... от следващата статия започвам да говоря за храна. PROMISE.
петък, 11 юни 2010 г.
Big Mama's How to
Предвид успеха на Confessions of a Big Mama, реших, че би било добре в няколко поредни статии да систематизирам цялата информация относно хранене, която съм събирала и изпробвала върху себе си до момента. Ще ги кръстя Big Mama's How to - за всички онези жени, които се стремят към по-силно, по-функцонално и по-добре изглеждащо тяло.
Ще говоря предимно за хранене, доста по-малко за трениране - в това ми е силата :)
Надявам се да успея да публикувам по 1 част всяка неделя, но не ви обещавам....
Така че... stay tuned
Ще говоря предимно за хранене, доста по-малко за трениране - в това ми е силата :)
Надявам се да успея да публикувам по 1 част всяка неделя, но не ви обещавам....
Така че... stay tuned
петък, 4 юни 2010 г.
Confessions of a big mama
Женственост. Що е то?
От какво се определя? И кой го определя? Има ли универсални стандарти?
Кога една жена престава да е женствена?
Какво значи мускулеста?
Кога минаваш границата?
Има ли граница изобщо?
Доколко себевъзприемането и самооценката относно външния ни вид се определя от външни фактори като общественото мнение и наложените стереотипи?
Защо жените не трябва да вдигат тежко?
Много въпроси. Без еднозначен отговор.
Аз съм на 23 години, висока съм 175 см и тежа цели 63 кг в момента.
Имам много мукули. Имам голям гръб, широки рамене и ясно очертани бицепси. Нямам кой знае какъв бюст, нито пък ясно изразена талия. Тоест - при мен всички онези "признаци" на женствеността ги няма. М, да не забравим - имам по 2 реда мазоли на всяка ръка. Обикновено поне по 1-2 скъсани.
И нямам целулит. Нито грам.
Обичам да тренирам.
Не, по-точно обичам да се самоунищожавам с тренировки.
Зашо? Зашото ми харесва. И защото мога.
Тялото ми е силно и здраво.
И казах ли ви - имам мускули. И си ги обичам.
И съм женствена. При това много. Нося рокли и токчета. Качвам ви и снимки, да не кажете, че просто така си говоря.
Всеки ден гледам момичета, които гладуват, тренират с розовите гири и правят по милион повторения на аддуктор машината РЕЛИГИОЗНО. Ядат по 1 ябълка на ден и мечтаят утре да се събудят и да са 45 кг. И аз се питам - а какво женствено има в болнавият и измършавял вид на моделите от списанията? Явната липса на мукулен тонус, прозиращите ребра и кокалаци, безформените ръце и крака или плоските задници?
Вчера ми донесоха последният брой на списание Ева, където има фотосесия на бански костюми. Моделът е по цици. Гледах и си се чудех - добре де, аз ли не съм добре, или това момиче има най-ужасното тяло, което съм виждала ?!?! И защо по дяволите е снимана гола в известно българско женско списание? И колко ли момичета ще вземат това списание и ще гледат тези снимки и ще кажат - уау, ква мацка.....
Явно е въпрос на вътрешно усещане. Явно моята представа не се припокрива с 90% от представите на масата.
Тук идва обаче интересната част. Кога успяваме да разграничим собствените си представи от тези на масата? Кога успяваме да избегнем наложените стереотипи и просто да се радваме на това което имаме и което сме? (ебаси, много въпроси много нещо)
Личен опит - бях дебела, ама не знаех. Сериозно. Като дете бях висока и слаба, в пубертета надебелях и стигнах 80 кг, но все още се възприемах като онова високо и слабо дете.
В огледалото не виждах дебеланката, която бях. Виждах момиче "с едък кокал" :)
Самозаблуда. Докато не започнах да изпитвам трудности с намирането на дрехи.
И тогава се запона битката.
Но идеята ми е - ами ако не бях изпитала трудността с дрехите?
Ако хората околко мен също бяха толкова дебели? Дали щях да се хвана в ръце и да съм това, което съм сега?
Едва ли.
Значи в този случай общественото мнение и наложените стереотипи са ми направили услуга.
Няколко години по-късно. Вече не съм дебела. Но не съм и слаба. Имам друг проблем. Имам рамене. И гръб. Познавам една друга прекрасна жена, която пък има крака.
Представяте ли си. Имам рамене. Пък тя крака. Уау.
И пак съм извън стереотипа. ЯКО извън него. Много се тормозех - сериозно. По едно време минах на тежка калорийна рестрикция с идеята да сваля мускулна маса. По едно време бях спряла и да тренирам тежко. А аз ОБОЖАВАМ да тренирам - колкото се може по-тежко.
Да, свалих ги мускулите, но 2 месеца след това те си се върнаха. Няма как - винаги ама винаги когато тренираш един мускул качествено и се храниш качествено ще има мускулен растеж. Нали за това тренираме в крайна сметка.
И после се замислих - искам ли да съм като масата?
Не.
Харесват ли ми скелети?
Не.
Добре де ами тогава защо се опитвам отчаяно да се превърна в скелет?
Не знам. Щото.
Страдам ли от липса на мъжко внимание?
Не.
Ми тогава къв ми е проблема с раменете?
Е... големи са.
Казва кой?
Не знам.
И настана покой. Дам, по-различна съм. И това ми харесва. И това е прекрасно. Възхищавам се на жени като Jamie Eason, а същевременно когато аз започнах да заприличвам на нея, взех да се дърпам.
* Все още съм далеч от нейната физика, но хайде да кажем, че тенденцията е натам.
Скоро участвах и в още една дискусия относно женската мускулатура.
Ето едно мнение което ми горчи още:
*мнението е на мъж
"Венцеслава Атилова ще ме прощаваш но мацките от горните снимки са много готини.... За мен тази която си показала ти е чист травестит.... Ненавиждам яки жени с гръб, трапец и крака като мъже.... Не знам може това да е някаква известна спортистка но няма нищо секси в нея (поне аз не намирам): грозна татуировка на цялата ръка + обеци като на маймуна... "
И по-скоро частта с "ненавиждам яки жени с гръб, трапец и крака като на мъже...."
И та даааааааааааа. Крехкият ми душевен баланс пак неше нарушен.
За кратко.
Защото пък се замислих друго. Слава богу, голяма част от мъжете с които контактувам спортуват, и споделят мнението ми относно женствеността и нейните измерения. Останалите - търсете си манекенки.
И за да объркам още повече нящата - къде отиде функцията. Досега разсъждавах само за формата. А къде е функцията.
На кого му пука всъщност дали ще имаш плочки по корема, ако не можеш да направиш едно набиране примерно?
На мен.
А на кого ще му пука, че клякаш с 200 кг, ако шкембето ти излиза 3 педи пред теб?
Пак на мен.
Тук нямам отговор. Искам И формата И функцията.
Ето ви снимки.
Съм ли или не съм?
От какво се определя? И кой го определя? Има ли универсални стандарти?
Кога една жена престава да е женствена?
Какво значи мускулеста?
Кога минаваш границата?
Има ли граница изобщо?
Доколко себевъзприемането и самооценката относно външния ни вид се определя от външни фактори като общественото мнение и наложените стереотипи?
Защо жените не трябва да вдигат тежко?
Много въпроси. Без еднозначен отговор.
Аз съм на 23 години, висока съм 175 см и тежа цели 63 кг в момента.
Имам много мукули. Имам голям гръб, широки рамене и ясно очертани бицепси. Нямам кой знае какъв бюст, нито пък ясно изразена талия. Тоест - при мен всички онези "признаци" на женствеността ги няма. М, да не забравим - имам по 2 реда мазоли на всяка ръка. Обикновено поне по 1-2 скъсани.
И нямам целулит. Нито грам.
Обичам да тренирам.
Не, по-точно обичам да се самоунищожавам с тренировки.
Зашо? Зашото ми харесва. И защото мога.
Тялото ми е силно и здраво.
И казах ли ви - имам мускули. И си ги обичам.
И съм женствена. При това много. Нося рокли и токчета. Качвам ви и снимки, да не кажете, че просто така си говоря.
Всеки ден гледам момичета, които гладуват, тренират с розовите гири и правят по милион повторения на аддуктор машината РЕЛИГИОЗНО. Ядат по 1 ябълка на ден и мечтаят утре да се събудят и да са 45 кг. И аз се питам - а какво женствено има в болнавият и измършавял вид на моделите от списанията? Явната липса на мукулен тонус, прозиращите ребра и кокалаци, безформените ръце и крака или плоските задници?
Вчера ми донесоха последният брой на списание Ева, където има фотосесия на бански костюми. Моделът е по цици. Гледах и си се чудех - добре де, аз ли не съм добре, или това момиче има най-ужасното тяло, което съм виждала ?!?! И защо по дяволите е снимана гола в известно българско женско списание? И колко ли момичета ще вземат това списание и ще гледат тези снимки и ще кажат - уау, ква мацка.....
Явно е въпрос на вътрешно усещане. Явно моята представа не се припокрива с 90% от представите на масата.
Тук идва обаче интересната част. Кога успяваме да разграничим собствените си представи от тези на масата? Кога успяваме да избегнем наложените стереотипи и просто да се радваме на това което имаме и което сме? (ебаси, много въпроси много нещо)
Личен опит - бях дебела, ама не знаех. Сериозно. Като дете бях висока и слаба, в пубертета надебелях и стигнах 80 кг, но все още се възприемах като онова високо и слабо дете.
В огледалото не виждах дебеланката, която бях. Виждах момиче "с едък кокал" :)
Самозаблуда. Докато не започнах да изпитвам трудности с намирането на дрехи.
И тогава се запона битката.
Но идеята ми е - ами ако не бях изпитала трудността с дрехите?
Ако хората околко мен също бяха толкова дебели? Дали щях да се хвана в ръце и да съм това, което съм сега?
Едва ли.
Значи в този случай общественото мнение и наложените стереотипи са ми направили услуга.
Няколко години по-късно. Вече не съм дебела. Но не съм и слаба. Имам друг проблем. Имам рамене. И гръб. Познавам една друга прекрасна жена, която пък има крака.
Представяте ли си. Имам рамене. Пък тя крака. Уау.
И пак съм извън стереотипа. ЯКО извън него. Много се тормозех - сериозно. По едно време минах на тежка калорийна рестрикция с идеята да сваля мускулна маса. По едно време бях спряла и да тренирам тежко. А аз ОБОЖАВАМ да тренирам - колкото се може по-тежко.
Да, свалих ги мускулите, но 2 месеца след това те си се върнаха. Няма как - винаги ама винаги когато тренираш един мускул качествено и се храниш качествено ще има мускулен растеж. Нали за това тренираме в крайна сметка.
И после се замислих - искам ли да съм като масата?
Не.
Харесват ли ми скелети?
Не.
Добре де ами тогава защо се опитвам отчаяно да се превърна в скелет?
Не знам. Щото.
Страдам ли от липса на мъжко внимание?
Не.
Ми тогава къв ми е проблема с раменете?
Е... големи са.
Казва кой?
Не знам.
И настана покой. Дам, по-различна съм. И това ми харесва. И това е прекрасно. Възхищавам се на жени като Jamie Eason, а същевременно когато аз започнах да заприличвам на нея, взех да се дърпам.
* Все още съм далеч от нейната физика, но хайде да кажем, че тенденцията е натам.
Скоро участвах и в още една дискусия относно женската мускулатура.
Ето едно мнение което ми горчи още:
*мнението е на мъж
"Венцеслава Атилова ще ме прощаваш но мацките от горните снимки са много готини.... За мен тази която си показала ти е чист травестит.... Ненавиждам яки жени с гръб, трапец и крака като мъже.... Не знам може това да е някаква известна спортистка но няма нищо секси в нея (поне аз не намирам): грозна татуировка на цялата ръка + обеци като на маймуна... "
И по-скоро частта с "ненавиждам яки жени с гръб, трапец и крака като на мъже...."
И та даааааааааааа. Крехкият ми душевен баланс пак неше нарушен.
За кратко.
Защото пък се замислих друго. Слава богу, голяма част от мъжете с които контактувам спортуват, и споделят мнението ми относно женствеността и нейните измерения. Останалите - търсете си манекенки.
И за да объркам още повече нящата - къде отиде функцията. Досега разсъждавах само за формата. А къде е функцията.
На кого му пука всъщност дали ще имаш плочки по корема, ако не можеш да направиш едно набиране примерно?
На мен.
А на кого ще му пука, че клякаш с 200 кг, ако шкембето ти излиза 3 педи пред теб?
Пак на мен.
Тук нямам отговор. Искам И формата И функцията.
Ето ви снимки.
Съм ли или не съм?
сряда, 24 март 2010 г.
И пак измама
Yogen Fruz. Поредната "здравословна храна". Имам си аз един дълъг списък със "здравословни храни", а Yogen fruz вече е на първо място.
Малко предистория.
Какво е Yogen Fruz?
Замразено кисело мляко, смесено с плодове - всичко се прави на един щанд от разни машинарии от бъдещето.
Можеш да си избираш между:
1. нискомаслено мляко с есенция от ванилия
2. нискомаслено шоколадово
3. направо обезмаслено и пак парфюмирано
4. нискомаслено без захар (о лукс - без захар)
Това ти е основата. И после топинг от:
1. Шоколадови стружкииии - о колко здравословно
2. Разни ми ти там мюслита, отново бъкани със захар, транс мазнини, и кво ли още не
3. Замразени-размразени плодове
4. И още разни работи, в купички, които аз дори не можах да разпозная какви са.
И това е здравословната храна. Екипът е много любезен да раздава брошурки, на които пише състава на всяко от млеката (които между другото се водят "натурални"). Ето например състава на "ванилия нискомаслено": мляко на прах, кисело мляко (мляко на прах, бактериални култури), захар, лимонена киселина, моно и ди-глицериди , целулуза, гуар, карагенан, ванилия, бактериална култура. Със сзездичка отдолу е осозначено: алергени: мляко, соя, царевица.
Интересна работа. В състава не пише да има соя или царевица. Пък после алергени. От къде ли са се взели? От въздуха в МОЛ-а може би. Здравословно нали? А сега нека обсъдим една по една съставките.
1. Мляко на прах
За да стане млякото на прах - първо минава през UHT технологията на ултра-пастьоризиране, което значи че всички полезни ензими и витамини са унищожени. След това следва и бонус - сушене, което води до оксидация на холестерола в млякото. Консумацията на оксидиран холестерол води до инфаркт на миокарда. Здравословно!
2. Захар
Любимата ми. Не знам има ли смисъл да говоря изобщо - неслучайно я наричат бялата смърт. Диабет, затлъстяване, развалени зъби, запушване на кръвоносни съдове и съответно инфаркт, всякакви други ресесивни заболявания включително рак и деменции. Унищожаване на калциевите запаси в тялото. Здравословно!
3.Лимонена киселина. Натурално? Хм, едва ли. Поредната химия. Не е ясно до какво води, от какво е направено. Здравословно! О да!
4. Моно и ди-глицериди - ако не знаете това какво е нека ви кажа. Емулгатори. Би-продукти при частична или пълна хидрогенизация на растителни мазнини. Тоест това което остава след хидрогенизирането на растителните мазнини. О красота. Боклукът на процеса хидрогенизация. В случая са добавени тъй като: въпреки, че са мазнини, те не се отчитат като мазнини и съответно производителят може да твърди, че продава обезмаслен продукт. Млекцето е мазно пък без мазнини. За ефектите от яденето на хидрогенизирани мазнини - или пък на ОСТАТЪЧНИТЕ им продукти - мда сещате се. Здравословно!
http://www.westonaprice.org/Mono-and-Di-Glycerides.html ето ви още по темата
5. Целулоза. Тя пък защо? Мда трябва да се сгъсти цялата блудкава работа дето са е свършили. Хората не могат да храносмилат целулозата. Факт. Употребата на целулоза дразни стомашната лигавица и червата. Факт. Здравословно!
6. Гуар. Това трябваше да го пиша в гугъл. Ето какво излезе:
7. Карагенан Е407. Пак гума. ЗДРАВОСЛОВНО!
8. Соя - още една любимка :) Възпрепядства усвояването на калции, може да предизвика заболявания на панкреаса, проблеми с ендокринната и репродуктивната системи, при децата - автоимунни заболявания, повишава нуждата на тялото от витамин Д, денатурализираният соев протеин (след термична обработка) е силно карценогенен. Има и още:
http://www.westonaprice.org/Soy-Alert/
ЗДРАВОСЛОВНО! ЗДРАВОСЛОВНО! ЗДРАВОСЛОВНО! И ПАК И ПАК И ПАК!
Обаче:
1, Съдържа само 100 калории на 100 грама. На оня свят ще сте слаби.
2. Обезмаслено е! О да, господ ни опазил от лошите животински мазнини.
Да ви е сладко.
Малко предистория.
Какво е Yogen Fruz?
Замразено кисело мляко, смесено с плодове - всичко се прави на един щанд от разни машинарии от бъдещето.
Можеш да си избираш между:
1. нискомаслено мляко с есенция от ванилия
2. нискомаслено шоколадово
3. направо обезмаслено и пак парфюмирано
4. нискомаслено без захар (о лукс - без захар)
Това ти е основата. И после топинг от:
1. Шоколадови стружкииии - о колко здравословно
2. Разни ми ти там мюслита, отново бъкани със захар, транс мазнини, и кво ли още не
3. Замразени-размразени плодове
4. И още разни работи, в купички, които аз дори не можах да разпозная какви са.
И това е здравословната храна. Екипът е много любезен да раздава брошурки, на които пише състава на всяко от млеката (които между другото се водят "натурални"). Ето например състава на "ванилия нискомаслено": мляко на прах, кисело мляко (мляко на прах, бактериални култури), захар, лимонена киселина, моно и ди-глицериди , целулуза, гуар, карагенан, ванилия, бактериална култура. Със сзездичка отдолу е осозначено: алергени: мляко, соя, царевица.
Интересна работа. В състава не пише да има соя или царевица. Пък после алергени. От къде ли са се взели? От въздуха в МОЛ-а може би. Здравословно нали? А сега нека обсъдим една по една съставките.
1. Мляко на прах
За да стане млякото на прах - първо минава през UHT технологията на ултра-пастьоризиране, което значи че всички полезни ензими и витамини са унищожени. След това следва и бонус - сушене, което води до оксидация на холестерола в млякото. Консумацията на оксидиран холестерол води до инфаркт на миокарда. Здравословно!
2. Захар
Любимата ми. Не знам има ли смисъл да говоря изобщо - неслучайно я наричат бялата смърт. Диабет, затлъстяване, развалени зъби, запушване на кръвоносни съдове и съответно инфаркт, всякакви други ресесивни заболявания включително рак и деменции. Унищожаване на калциевите запаси в тялото. Здравословно!
3.Лимонена киселина. Натурално? Хм, едва ли. Поредната химия. Не е ясно до какво води, от какво е направено. Здравословно! О да!
4. Моно и ди-глицериди - ако не знаете това какво е нека ви кажа. Емулгатори. Би-продукти при частична или пълна хидрогенизация на растителни мазнини. Тоест това което остава след хидрогенизирането на растителните мазнини. О красота. Боклукът на процеса хидрогенизация. В случая са добавени тъй като: въпреки, че са мазнини, те не се отчитат като мазнини и съответно производителят може да твърди, че продава обезмаслен продукт. Млекцето е мазно пък без мазнини. За ефектите от яденето на хидрогенизирани мазнини - или пък на ОСТАТЪЧНИТЕ им продукти - мда сещате се. Здравословно!
http://www.westonaprice.org/Mono-and-Di-Glycerides.html ето ви още по темата
5. Целулоза. Тя пък защо? Мда трябва да се сгъсти цялата блудкава работа дето са е свършили. Хората не могат да храносмилат целулозата. Факт. Употребата на целулоза дразни стомашната лигавица и червата. Факт. Здравословно!
6. Гуар. Това трябваше да го пиша в гугъл. Ето какво излезе:
Гуар гума е полизахарид получен от растението гуар. То е от семейство бобови. Гумата се получава след обелване, смилане и пресяване на гуаровите семена. Той най-общо представлява фина светлокремава пудра.
Полизахарид = захар. Гума = гума. Здравословно!7. Карагенан Е407. Пак гума. ЗДРАВОСЛОВНО!
8. Соя - още една любимка :) Възпрепядства усвояването на калции, може да предизвика заболявания на панкреаса, проблеми с ендокринната и репродуктивната системи, при децата - автоимунни заболявания, повишава нуждата на тялото от витамин Д, денатурализираният соев протеин (след термична обработка) е силно карценогенен. Има и още:
http://www.westonaprice.org/Soy-Alert/
ЗДРАВОСЛОВНО! ЗДРАВОСЛОВНО! ЗДРАВОСЛОВНО! И ПАК И ПАК И ПАК!
Обаче:
1, Съдържа само 100 калории на 100 грама. На оня свят ще сте слаби.
2. Обезмаслено е! О да, господ ни опазил от лошите животински мазнини.
Да ви е сладко.
събота, 13 март 2010 г.
СПКЯ No More!
Напоследък много момичета (а и жени) ми пишат за СПКЯ-то. И затова искам да направя едно обощение, на нещата, които съм правила и ми помогнаха в преодоляването му.
Предисторията всички я знаете, както и отказът ми да вземам хормони. Апелирам: НЕ СЕ СЪЛГАСЯВАЙТЕ НА ХОРМОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ. Това само още повече ще задълбочи проблема и ще трябва да сте на хормони цял живот....
И така:
1. Ум и дух. В периодът, в който се прояви СПКЯ-то ми бях много нервна, недоволна от себе си, околните, всичко. Не се харесвах. И умствено и физически. Все нещо не ми беше наред - все си мислех, че съм я дебела, я прекалено мускулеста и груба. А при 61 кг и 12% мазнини, ви е ясно, че това са пълни глупости. Хранех се високомазнинно, но изключително ограничено. Кон с капаци - хранех се с масло, месо, яйца и тук таме някои млечни продукти.
Не се хранех достатъчно, а тренирах много. И ето ти порочен кръг - нехаресване-малко храна + много тренировки - неспане - кортизол - нервност - още нехаресване - вманиачаване в образа в огледалото - нежелание за секс - кофти хормони - лека депресия и и и и и ...... Голяма част от СПКЯто е в мозъка. Да не кажем всичко. Трябва да се приемем такива каквито сме - тук и сега. И да се обичаме. Да мислим конструктивно- да, искам да променя някои неща по себе си. И МОГА! Искам = мога. Колкото повече се взираш в едно нещо, толкова повече кусури ще му намериш. Не е най-важното колко сланина имаш по себе си (това и преди съм го казвала). Защото формата е преходна. Днес си много чист, след 2 седмици вече си мазен :) Важна е функцията - важно е здравето. Едно здраво тяло, което е тренирано и нахранено с истинска храна, винаги изглежда добре. То блести. Когато умът се успокои, тялото го следва. Не мислете за килограми, калории, проценти, сметки и така нататък - това само усложнява нещата още повече. Let it go. Наслаждавайте се на живота.
Когато фокусът се измести към друга гледна точка, а не към външния ви облик, всичко си идва на мястото.
2. Спрях приема на кофеиновосъдържащи храни и напитки. Кофеинът дърпа калция от тялото. А калцият е от изключително значение за синтеза на стероидни хормони.
3. И в тази насока - завишиш приема на калций. Но калций не от купешки млечни продукти, а от яйчени черупки. Тук идва място за прочутата бабешка рецепта за органичен калций:
Черупките на 10 домашни яйца се накисват в сока на 9 лимона за 3дни. Полученото се прецежда и се претегля. Прибават се толкова, колкото тежи грама мед и коняк. Всеки ден по 3 сл :) с храна.
4. Спрях приема на пастьоризирани млечни продукти. Защото пастьоризацията освен, че убива по-голямата част от ензимите в млякото, прави и минералите неусвояеми. Тестът за успешна пастьоризация на млякото е в това, дали се съдъжа ензимът фосфатаза. Фосфатазата е основен реактор за абзорбцията на калций. За повече инфо: www.westonaprice.org/milk-it-does-a-body-good.html
Мляко - проверено и непреварено :)
5. Увеличих приема на витамин Д. Също от изключителна важност за синтеза на стероидни хормони в тялото. Витамин Д се синтезира от кожата при излаз на слънце. Няма слънце, няма витамин Д. Cod Liver oil или масло от черен дроб на треска е добър източник. Зимата - абсолютно задължително.
6. След консултация с хомеопат започнах прием на лутеин - по 5 гранулки под езика 30 мин след хранене, всеки ден в продължение на 2 седмици. Направих 3 цикъла.
И търпение. Както виждате не е кой знае колко и кой знае какво. Но аз отчитам, че умствената нагласа е най-важна в моят случай. Нехаресването и недоволството от себе си ТРЯБВА да изчезнат. Има много начини - но целта е една - да започнем да се обичаме.
Това са нещата, които ми помогнаха на мен. След 3 месеца цикъла ми дойде. Засега всико е наред. И ще бъде.
Надявам се да ви помогнат и на вас.
Предисторията всички я знаете, както и отказът ми да вземам хормони. Апелирам: НЕ СЕ СЪЛГАСЯВАЙТЕ НА ХОРМОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ. Това само още повече ще задълбочи проблема и ще трябва да сте на хормони цял живот....
И така:
1. Ум и дух. В периодът, в който се прояви СПКЯ-то ми бях много нервна, недоволна от себе си, околните, всичко. Не се харесвах. И умствено и физически. Все нещо не ми беше наред - все си мислех, че съм я дебела, я прекалено мускулеста и груба. А при 61 кг и 12% мазнини, ви е ясно, че това са пълни глупости. Хранех се високомазнинно, но изключително ограничено. Кон с капаци - хранех се с масло, месо, яйца и тук таме някои млечни продукти.
Не се хранех достатъчно, а тренирах много. И ето ти порочен кръг - нехаресване-малко храна + много тренировки - неспане - кортизол - нервност - още нехаресване - вманиачаване в образа в огледалото - нежелание за секс - кофти хормони - лека депресия и и и и и ...... Голяма част от СПКЯто е в мозъка. Да не кажем всичко. Трябва да се приемем такива каквито сме - тук и сега. И да се обичаме. Да мислим конструктивно- да, искам да променя някои неща по себе си. И МОГА! Искам = мога. Колкото повече се взираш в едно нещо, толкова повече кусури ще му намериш. Не е най-важното колко сланина имаш по себе си (това и преди съм го казвала). Защото формата е преходна. Днес си много чист, след 2 седмици вече си мазен :) Важна е функцията - важно е здравето. Едно здраво тяло, което е тренирано и нахранено с истинска храна, винаги изглежда добре. То блести. Когато умът се успокои, тялото го следва. Не мислете за килограми, калории, проценти, сметки и така нататък - това само усложнява нещата още повече. Let it go. Наслаждавайте се на живота.
Когато фокусът се измести към друга гледна точка, а не към външния ви облик, всичко си идва на мястото.
2. Спрях приема на кофеиновосъдържащи храни и напитки. Кофеинът дърпа калция от тялото. А калцият е от изключително значение за синтеза на стероидни хормони.
3. И в тази насока - завишиш приема на калций. Но калций не от купешки млечни продукти, а от яйчени черупки. Тук идва място за прочутата бабешка рецепта за органичен калций:
Черупките на 10 домашни яйца се накисват в сока на 9 лимона за 3дни. Полученото се прецежда и се претегля. Прибават се толкова, колкото тежи грама мед и коняк. Всеки ден по 3 сл :) с храна.
4. Спрях приема на пастьоризирани млечни продукти. Защото пастьоризацията освен, че убива по-голямата част от ензимите в млякото, прави и минералите неусвояеми. Тестът за успешна пастьоризация на млякото е в това, дали се съдъжа ензимът фосфатаза. Фосфатазата е основен реактор за абзорбцията на калций. За повече инфо: www.westonaprice.org/milk-it-does-a-body-good.html
Мляко - проверено и непреварено :)
5. Увеличих приема на витамин Д. Също от изключителна важност за синтеза на стероидни хормони в тялото. Витамин Д се синтезира от кожата при излаз на слънце. Няма слънце, няма витамин Д. Cod Liver oil или масло от черен дроб на треска е добър източник. Зимата - абсолютно задължително.
6. След консултация с хомеопат започнах прием на лутеин - по 5 гранулки под езика 30 мин след хранене, всеки ден в продължение на 2 седмици. Направих 3 цикъла.
И търпение. Както виждате не е кой знае колко и кой знае какво. Но аз отчитам, че умствената нагласа е най-важна в моят случай. Нехаресването и недоволството от себе си ТРЯБВА да изчезнат. Има много начини - но целта е една - да започнем да се обичаме.
Това са нещата, които ми помогнаха на мен. След 3 месеца цикъла ми дойде. Засега всико е наред. И ще бъде.
Надявам се да ви помогнат и на вас.
вторник, 9 март 2010 г.
Щастие
Венци готви :)
С огромно желание.
Творя. Има много енергия в мен.
Новото ми име е Ентусиазъм.
Сама съм - и е страхотно.
Не ми е нужен някой, за да е пълен животът ми.
Започнах да тренирам без определена програма и структура, без треньор който да ми виси на главата, с една единствена цел - удоволствието от движението. В следствие на което тялото ми придоби формата която винаги съм искала. Стана някак си толкова естествено и натурално. И не спира. Всеки ден съм все по-бърза, все по-силна, все по-гъвкава, все по-красива. Възстановявам се по-бързо, тренирам повече, искам още и още. Харесва ми. Понякога правя комплекси със щанги, понякога с лично тегло, понякога и двете, понякога само бягам, понякога правя 1ци.... ей така - щото ми се прави.
И с храненето е нещо такова - нямам никакво желание за не-храни :) Наслаждавам се изцяло на истинска храна, пълна, богата, вкусна.
Готвя. Много. Създавам. Готвих телешки дроб, който ми отне около .... 2 часа (и едно денонощие за мариноването). Но го готвих с такова желание, че резултатът беше - вълшебен.
Рецептата:
нарязвате дроба и го оставяте за 1 денонощие в прасно изцеден лимонов сок (2 лимона)
4 глави лук се нарязват на ситно и се задушават в много много краве масло на бавен огън за около 30 мин
вадите лука и го слагате в чиния във фурната да не изстива
мелите 1 чаша брашно от лимец
смесвате брашното с 1 чл черен пипер и 1 чл сол
овалвате дроба и го изпържвате в гхи
правите сос от 1 чаша телешки бульон, 1 чл мед, 1 сл балсамико - сгъстен с 1 чл пълнозърнесто брашно разтворено във вода
редите лук-дроб-сос
Вълшебно :)
Книгата на Сали Фалън толкова често я отварям и прелиствам, че заприличва на баница.
Преди това пък готвих Мароканско пиле. Но тази рецепта е толкова сложна, че не ми се пише дори :) А и ще ви заболят главите. Сега събирам мои си традиционни рецепти.
С Данчо правихме кисело мляко. И то стана едно гъсто и мазно и хубаво. И установих, че за да стане киселото мляко трябва:
1. Да си търпелив да го изчакаш
2. Да има любов около него докато изстива
3. Да му говориш докато го разбъркваш, за да не загори
4. Да му кажеш, че трябва да стане много много гъсто
5. Да го завиеш добре
Венци готви :)
неделя, 14 февруари 2010 г.
събота, 13 февруари 2010 г.
Не умирай бавно
~ който не пътува,
~ който не слуша музика,
~ който не открива очарование в себе си...
Умира бавно този,
~ който разрушава себелюбието си,
~ който отказва помощта...
Умира бавно този,
~ който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
~ който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати...
Умира бавно този,
~ който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...
Умира бавно този,
~ който не променя живота си, когато е недоволен от работата или от любовта си,
~ който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
~ който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети...
Пабло Неруда
pozitivno.info
четвъртък, 11 февруари 2010 г.
Обичам се :)
И хората около мен :)
A СПКЯ-то остана в историята :) На всички онези, които ги блъскат с хормони като животни - има и друг начин, по-труден и по-дълъг, но поне ви гарантира, че няма ненадейно да качите 20 кила и да се кандидатирате за поста "Дамата с брадата" в цирка.
Обичайте тялото си и се грижете за него - само то ще е до вас цял живот :)
A СПКЯ-то остана в историята :) На всички онези, които ги блъскат с хормони като животни - има и друг начин, по-труден и по-дълъг, но поне ви гарантира, че няма ненадейно да качите 20 кила и да се кандидатирате за поста "Дамата с брадата" в цирка.
Обичайте тялото си и се грижете за него - само то ще е до вас цял живот :)
събота, 30 януари 2010 г.
понеделник, 25 януари 2010 г.
Другата България
Другата България ли е или направо е Другата планета Земя. Не знам. Знам само че там - от другата страна се случва следното:1. Хората не си заключват вратите. По-точно - вратите нямат брави и ключалки.
2. Имат си улично осветление, въпреки това че в селото има двама постоянни жители.
3. Петък вечер валя яко сняг. Събота сутрин в 8:30 вече беше почистено и опесъчено. Последва повторно опесъчаване към обед
4. Рум-сървис няма, но пък можеш да помолиш да ти донесат закуската до къщата. А за закуска можеш да си избереш от: домашна баница, бухти, мекици или пържени филии с домашно малиново, боровинково или ягодово сладко, бъркани яйца с овче кашкавал. Аз разбира се се закотвих на яйцата придружени с половин литър току-що издоено мляко. Още топло. Ам.
5. Поръчваш си чай с мед следобедно. Носят чаша чай и каче с мед. Там мед има много - ядеш колкото искаш (в моя случай 1/4 от качето си замина).6. Сядаш на маса - кръчмарката те пита искаш ли мезе (ама си е баш кръчмарка - весела засмяна). Искам много ясно. Изведоха ме в двора да си избера от готовата продукция, която съхне в нещо като клетка. Щях да се разплача.
7. Местните атракции са: къпане в минерални басейни с вода +40 градуса, разходка из едно помашко село където цари такъв
живот, че чак не ти се вярва, сън и секс. Какво повече му трябва на човек.8. Заспиваш най-късно в 10. Ставаш в 8 :)
9. Хората те гледат с недоверие когато започнеш да ги разпитваш "Ама това вие ли си го правите? И това ли? Искам да си взема да вкъщи". За тях това си е просто храна. Пък за мен си беше - хм знам ли - суперхрана.
Прости били селяните а?Вече сериозно започвам да се съмнявам
.
вторник, 19 януари 2010 г.
I'm back
Тъй след дълго отсъствие пак съм тук. Да поизвадя блога от прахта.
Днес ме е обзело вдъхновението.
Тази зима е една от най-трудните досега.
Смених работното място.
Дядо ми, който за мен си беше баща, почина след дълго и мъчително боледуване. Тялото предаде душата. Време му беше, отиде си. Не ми се говори.
Наложи ми се да се откажа от доста привилегии.
Това беше лошото. Хубавото е:
Научих един важен урок - формата на тялото е преходна. Функциите са по-важни. Формата следва функцията. Има много по-важни неща от това колко сланина имаш по себе си.
Един си отива, друг идва - ще ставам леля.
Спокойна съм с човека до себе си. Обичам с онази уютна и сигурна любов.
Тренирам вече с желание. След 2 месеца прекъсване. По-силна съм от преди - физически поне. Психически все още имам пристъпи на сълзи и сополи.
Искам да пробвам нещо ново. Само щанги омръзва. Давайте предложения.
Днес ме е обзело вдъхновението.
Тази зима е една от най-трудните досега.
Смених работното място.
Дядо ми, който за мен си беше баща, почина след дълго и мъчително боледуване. Тялото предаде душата. Време му беше, отиде си. Не ми се говори.
Наложи ми се да се откажа от доста привилегии.
Това беше лошото. Хубавото е:
Научих един важен урок - формата на тялото е преходна. Функциите са по-важни. Формата следва функцията. Има много по-важни неща от това колко сланина имаш по себе си.
Един си отива, друг идва - ще ставам леля.
Спокойна съм с човека до себе си. Обичам с онази уютна и сигурна любов.
Тренирам вече с желание. След 2 месеца прекъсване. По-силна съм от преди - физически поне. Психически все още имам пристъпи на сълзи и сополи.
Искам да пробвам нещо ново. Само щанги омръзва. Давайте предложения.
Абонамент за:
Публикации (Atom)