Започвам и спирам и изтривам част 2 вече 4 пъти за последните две седмици.
Защото пак не ми се пише за храна....
Преди 2 седмици скъсах мускулни влакна на пресеца по време на тренировка. Учих се да се катеря по въже и просто се изпуснах. А как и защо си скъсах точно влакна и точно на левия прасец не знам. Горда съм от себе си, че се научих да се катеря, което с моите 62-3 кила си е постижение. Не е като да съм лекичка. Мъчих се около час, докато схвана как става работата, издрах си ръцете и краката, направих си синини по бедрата, но накрая се научих. Ядосах се, много се ядосах на себе си, че не мога, и може би точно този яд ми помогна да се науча. Хората около мен ми казваха да не се мъча повече, да не се опитвам да се изкатеря догоре, а дотам докъдето мога. Но не ги послушах. И успях. И паднах.
Много бях горда - че съм онази, която не се отказва, че съм упорита, че МОГА. А други не могат. Че съм WARRIOR. Мхм.
И паднах.
Преболя ме в началото, но си казах - майната му. И се изкатерих още няколко пъти.
Боли, ама стискам зъби. Горда.
2 седмици по-късно хич не съм горда.
Няколко прегледа установиха не-особено сериозно скъсване. Тоест ще ми мине. Но ще съм извън играта за определен период.
И за какво беше цялото натягане, бога ми? И защо не слушах?
Ок, да заебем останалите хора, но защо не послушах поне Ефо, който е сертифициран треньор? От всичките, ЗАщО ПОНЕ НЕ ПОСЛУшАХ ТРЕНЬОРА ?!?!
Да, може би щеше да ми е необходима още 1 тренировка, за да схвана техниката.
Но щях да съм здрава нали......и нямаше да прекарам 4 дена на легло с доста непрятна болка, и нямаше да куцам 2 седмици, и нямаше да гледам тренировките от кросфит сайта и да въздишам.
Един от 4те дни, които прекарах вкъщи реших , че "Тая няма да я бъде" и правих разни ти ми лицеви и планкове и кво ли не. И горда си постнах снимките във фейсбук. Ъхъ. На следващия ден положението с прасеца беше ОЩЕ по-зле.
ДА, Големите мами НЕ се отказват. И НЕ слушат, и главата не ги слуша, и са упорити и са животни и се раздават на макс.
Но, призовавам ви всички бъдещи и настоящи Големи мами, моля ви се - тренирайте с професионалист треньор и ГО СЛУШАЙТЕ. И когато той каже "стига", спрете, защото Той знае повече от вас, и вижда повече от вас. И това себедоказване няма да доведе до нищо по-хубаво от скъсан прасец.
И даммм, поне първите година-две тренирайте 90% с треньор. Без значение колко е голямо егото ви относно собствените ви познания и умения във фитнеса. Треньорът знае пове от вас, защото това му е работата. (ако Вие знаете повече от треньора си - време е за смяна)
Ако досега сте се заминавали с розовите гири - трябва ви треньор.
Ако си мислите, че от щанги ше станете мис Олимпия - трябва ви треньор.
Ако сутрин ядете белтъци - трябва ви треньор.
Ако си мислите, че е бицепс и трицепс никога не се тренират в един ден - трябва ви треньор.
Ако изобщо някога сте тренирали за бицепс - пак ви трябва треньор.
Ако се теглите всяка сутрин на гладно, след посещение на двте нули - знаете.... ТРЯБВА ВИ ТРЕНЬОР.
Дори и да се смеете на горното - трябва ви треньор.
Той ще е до вас освен за да ви учи и наставлява и за да ви пази от собствената ви глупост.
Общо взето - всички ние се нуждаем от треньор. Може би някои от нас в мо-малка степен от други....
Дори и след 2 години яко трениране има още много неща, които искам да науча. За да ги науча, някой трябва да ми ги покаже.... Надявам се вие не сте стигнали до ниво, в което сте си казали - еми тва е, повече нищо не искам.
Защото Големите мами винаги има какво да учат и какво да искат.
И ви трябва някой, който да ви помага и да ви води по пътя.
Защото винаги има и ще има някой който е по-добър, по-силен, по-бърз, по-можещ, по-знаещ. И това е супер. И дано това е Вашият треньор.
И, Моля ви се, слушайте го.
За съжаление все още живеем на място, където мъж с 45 см ръка на фона на 50 см бедро е секси, а жена, чийто гръб е по-широк от ханша е "тежкоатлетка".
За 2 години съм сменила доста треньори и зали. Имена няма да споменавам, че някой ще се окаже обиден.
И затова ето малко насоки как и къде да търсите качествен треньор. Такъв, който ще ви направи силна мама.
1. Първо погледнете как той самият тренира и изглежда. Шкембелии не се приемат. Както и такива, които:
а. не клякат
б. клякат с толкова кг колкото и вие
в. клякат на смит машина.
2. Ако не ви допадне като човек и ви е антипатичен от самото начало, не се заемайте. Треньорът ви трябва да ви е приятел. И то близък такъв.
3.Ако ви предостави програмка със сплит - ръце, гръб, гъз и тн в един ден, крака, корем и глава в друг, изобщо не се заемайте. Истинските треньори са наясно с принципите на функционалното трениране.
4. Ако изолирате мускулни групи - пак важи горното.
5. Ако на 5тия път треньорът се опита да ви продаде чудотворна хранителна добавка - бягайте с 200. На 10тия ще ви бие инжекциите в дупето.
6. Треньорът трябва да обсъди с вас какво точно искате да постигнете и с меки думи да се опита да ви обясни, че целите които сте си поставили са нереалистични. Да, всички имаме нереалистични цели в началото. Той би трябвало да ви покаже пътя до най-доброто от вас. Но това не става и няма да стане от 1вия път. И не става от 1нъж.
7. Осен това, ще ви каже и какво има нужда от поправка по вас - неработещ гъз, изкривявания, слаба мобилност в някои стави и тн и тн .
8. Добрият треньор изработва персонална програма за всеки отделен трениращ. Защото, ДА, всички сме различни и ДА, всеки се нуждае от индивидуален подход. Ako тренирате заедно с приятел и треньорът ви дава 100% еднакви упражнения на двамата - сори, нещо не е наред.
9. Ако треньорът ви има подозрително големи бицепси, изскубани вежди, изкуствен тен, няколко обеци и татуировки, чете "Мускули и фитнес" и е фен на Рони Колман във фейсбук - не се занимавайте.
10. Добрият треньор ще ви измери мазнините и ще го прави 1нъж месечно.
11. Добрият треньор ще говори с вас за хранителна хигиена и навици.
12. Добрият треньор ще ви нахъсва, но ще изгуби търпение ако трябва да ви "бута". Добрият треньор не трябва да е основният ви мотиватор. Вие сте.
13. Погледнете останалите трениращи при него/нея. Колкото и да не зависи от него, ако всичките му трениращи са ходещи мехове - не става.....
14. Добрият треньор ще обсъжда тренировките ви, с радост ще приема и коментира предложения от ваша страна, ще ги разнообразява и ще подсигури "винаги да ви е интересно".
Хайде успех. И да го слушате.
Може би хранене в част 3....
събота, 26 юни 2010 г.
сряда, 16 юни 2010 г.
Big mamma's HOW TO - Part 1
И така - част 1.
Осъзнали сте че е време за промяна. Браво! Сега остава само да разберете и как и да имате воля, търпение, желание, известно количество финансови средства и да сте готови да се откажете от някои неща, които са ви любими.
И така - как се става Big Mamma?
Не е лесно. Но не е и невъзможно. Хората около вас няма да ви разберат, част от тях ще ви се противопоставят, ще ви казват, че сте луди. Ще се появи някой Пешо с криворазбраните си виждания за женската красота и ще ви изпраща снимки на анорексични кучки с плоски задници и виме вместо гърди. Това е масата. Вие сте нещо друго.
Ако искате да сте като манекени - клиниката на д-р Емилова работи за вас 24/7.
Ако сте осъзнали, че женското тяло освен да краси нечии мастит чичко може да изпълнява и функции като скачане, бягане, гребане, вдигане на щанги и освен това да бъде силно и красиво - be my guest and keep on reading.
Стъпка 1.
За кого го правя?
Мен много често ме питат - защо тренирам така? Защо кросфит? Защо щанги? Защо толкова интензивно?
Отговорът ми обикновено е - защото мога.
Дам - известна доза егоизъм и известна доза високо самочувствие. Но зад думите "Защото мога" се крие нещо повече. Защото имаше време, когато не можех. Не можех да бягам повече от 2-3 минути, да направя 1 коремна преса, да не говорим за лицева опора или набиране. Никаква двигателна култура и никакъв мускулен тонус. Преди 2 години започнах булвално от нулата. Сега мога много неща, но има и много още да уча. Мога и това ми доставя удоволствие.
Щом аз мога, значи и вие можете. No excuses. Ако смятате само "да се вкарате във форма" и после да се върнете обратно към яденето на чипс, моля да ми напуснете блога.
Този блог и тази статия е за хора, които ИСКАТ. И са готови да го направят. No pussies here please.
И все пак - мога - аз. Правя го за себе си. Не за Пешо. Аз определям правилата на играта.
Каквото правим тук - го правим за себе си. И е добре това да ви влезе дълбоко в съзнанието.
Неприятните усещания - мускулните трески (макар че аз ги обичам), следването на определена хранителна хигиена, времето и средствата, които трябва да отделите, всичко това го правите за себе си. Да си здрав е дългосрочна инвестиция. Не се замисляйте когато започнете да давате повече пари за храна, треньор и зала - това са спестени пари - такива, които няма да изхарчите за доктори, лекарства, алкохол, цигари, наркотици и прочее.
И извод 1: Всички Големи Мами са в отлично здравословно състояние. Правят, това което правят заради себе си, заради собствените си желания и виждания, не заради тези на Пешо.
Стъпка 2
Какво точно искам?
Това е малко особен въпрос.
Ясно ми е, че никой не започва да спортува с нагласата "искам да стана по-функционален, да мога да правя повече, за по-малко време". И аз си нямах идея от функционално трениране преди 2 години. Всички започваме, заради суета. Много малко от нас започват за да подобрят физическото и здравословното си състояние. Колкото и да е тъжно, това е напълно нормално предвид факта, че света в който живеем гледа опаковката и от време на време съсржанието.
Идеята ми тук обаче е да ви отърва веднъж завинаги от много много душевни терзания.
Не, няма да изглеждате като Jamie Eason някой ден. Нито като някоя от професионалните спортистки. Нито пък ще имате задник като моя, или корем като Chicken Tuna. И това е защото:
1. Ген. Всички сме различни
2. Докато те са тренирали, вие (и аз) сме ядяли баничка и сме пили боза. Няма как да сравнявате себе с с професионален атлет, чието тяло е тренирано и тренирано и тренирано.
3. На тях им плащат, за да изглеждат така. И те правят това по цял ден. Всеки ден.
4. Те са вземали или вземат забранени субстанции.
5. Повечето от ултра-хипер-мега релефните мацки по снимките изглеждат така ден два преди снимки и няколко часа след като фотосесията е приключила.
И така. Моля, спрете да гледате разни снимки и да си казвате - искам .... като на тази. Ами няма да стане. Но ви гарантирам, че след година сериозни тренировки и хубаво хранене, ще имате тяло стократно по-хубаво от това, което имате в момента. А има и вероятност да имате по-хубав .... от на онази.
Извод 2: Гледайте си в собствената паничка. Тук пак опираме до "правя го за себе си", но идеята е - бъдете реалисти. Да поддържаш много нисък процент мазнини за жена освен, че е трудно е и опасно. Ако сте имали някога проблеми с килограмите ще ви е още по-трудно. Колкото по-дълго сте били дебели, толкова по-трудно ще бъде. Целете се в "the perfect me", а не "the perfect abs".
След време ще дойде осъзнаването на фукцията над формата. Но сега е рано още. И за това ще си говорим по-нататък.
Мисля, че това е добре като за начало..... от следващата статия започвам да говоря за храна. PROMISE.
Осъзнали сте че е време за промяна. Браво! Сега остава само да разберете и как и да имате воля, търпение, желание, известно количество финансови средства и да сте готови да се откажете от някои неща, които са ви любими.
И така - как се става Big Mamma?
Не е лесно. Но не е и невъзможно. Хората около вас няма да ви разберат, част от тях ще ви се противопоставят, ще ви казват, че сте луди. Ще се появи някой Пешо с криворазбраните си виждания за женската красота и ще ви изпраща снимки на анорексични кучки с плоски задници и виме вместо гърди. Това е масата. Вие сте нещо друго.
Ако искате да сте като манекени - клиниката на д-р Емилова работи за вас 24/7.
Ако сте осъзнали, че женското тяло освен да краси нечии мастит чичко може да изпълнява и функции като скачане, бягане, гребане, вдигане на щанги и освен това да бъде силно и красиво - be my guest and keep on reading.
Стъпка 1.
За кого го правя?
Мен много често ме питат - защо тренирам така? Защо кросфит? Защо щанги? Защо толкова интензивно?
Отговорът ми обикновено е - защото мога.
Дам - известна доза егоизъм и известна доза високо самочувствие. Но зад думите "Защото мога" се крие нещо повече. Защото имаше време, когато не можех. Не можех да бягам повече от 2-3 минути, да направя 1 коремна преса, да не говорим за лицева опора или набиране. Никаква двигателна култура и никакъв мускулен тонус. Преди 2 години започнах булвално от нулата. Сега мога много неща, но има и много още да уча. Мога и това ми доставя удоволствие.
Щом аз мога, значи и вие можете. No excuses. Ако смятате само "да се вкарате във форма" и после да се върнете обратно към яденето на чипс, моля да ми напуснете блога.
Този блог и тази статия е за хора, които ИСКАТ. И са готови да го направят. No pussies here please.
И все пак - мога - аз. Правя го за себе си. Не за Пешо. Аз определям правилата на играта.
Каквото правим тук - го правим за себе си. И е добре това да ви влезе дълбоко в съзнанието.
Неприятните усещания - мускулните трески (макар че аз ги обичам), следването на определена хранителна хигиена, времето и средствата, които трябва да отделите, всичко това го правите за себе си. Да си здрав е дългосрочна инвестиция. Не се замисляйте когато започнете да давате повече пари за храна, треньор и зала - това са спестени пари - такива, които няма да изхарчите за доктори, лекарства, алкохол, цигари, наркотици и прочее.
И извод 1: Всички Големи Мами са в отлично здравословно състояние. Правят, това което правят заради себе си, заради собствените си желания и виждания, не заради тези на Пешо.
Стъпка 2
Какво точно искам?
Това е малко особен въпрос.
Ясно ми е, че никой не започва да спортува с нагласата "искам да стана по-функционален, да мога да правя повече, за по-малко време". И аз си нямах идея от функционално трениране преди 2 години. Всички започваме, заради суета. Много малко от нас започват за да подобрят физическото и здравословното си състояние. Колкото и да е тъжно, това е напълно нормално предвид факта, че света в който живеем гледа опаковката и от време на време съсржанието.
Идеята ми тук обаче е да ви отърва веднъж завинаги от много много душевни терзания.
Не, няма да изглеждате като Jamie Eason някой ден. Нито като някоя от професионалните спортистки. Нито пък ще имате задник като моя, или корем като Chicken Tuna. И това е защото:
1. Ген. Всички сме различни
2. Докато те са тренирали, вие (и аз) сме ядяли баничка и сме пили боза. Няма как да сравнявате себе с с професионален атлет, чието тяло е тренирано и тренирано и тренирано.
3. На тях им плащат, за да изглеждат така. И те правят това по цял ден. Всеки ден.
4. Те са вземали или вземат забранени субстанции.
5. Повечето от ултра-хипер-мега релефните мацки по снимките изглеждат така ден два преди снимки и няколко часа след като фотосесията е приключила.
И така. Моля, спрете да гледате разни снимки и да си казвате - искам .... като на тази. Ами няма да стане. Но ви гарантирам, че след година сериозни тренировки и хубаво хранене, ще имате тяло стократно по-хубаво от това, което имате в момента. А има и вероятност да имате по-хубав .... от на онази.
Извод 2: Гледайте си в собствената паничка. Тук пак опираме до "правя го за себе си", но идеята е - бъдете реалисти. Да поддържаш много нисък процент мазнини за жена освен, че е трудно е и опасно. Ако сте имали някога проблеми с килограмите ще ви е още по-трудно. Колкото по-дълго сте били дебели, толкова по-трудно ще бъде. Целете се в "the perfect me", а не "the perfect abs".
След време ще дойде осъзнаването на фукцията над формата. Но сега е рано още. И за това ще си говорим по-нататък.
Мисля, че това е добре като за начало..... от следващата статия започвам да говоря за храна. PROMISE.
петък, 11 юни 2010 г.
Big Mama's How to
Предвид успеха на Confessions of a Big Mama, реших, че би било добре в няколко поредни статии да систематизирам цялата информация относно хранене, която съм събирала и изпробвала върху себе си до момента. Ще ги кръстя Big Mama's How to - за всички онези жени, които се стремят към по-силно, по-функцонално и по-добре изглеждащо тяло.
Ще говоря предимно за хранене, доста по-малко за трениране - в това ми е силата :)
Надявам се да успея да публикувам по 1 част всяка неделя, но не ви обещавам....
Така че... stay tuned
Ще говоря предимно за хранене, доста по-малко за трениране - в това ми е силата :)
Надявам се да успея да публикувам по 1 част всяка неделя, но не ви обещавам....
Така че... stay tuned
петък, 4 юни 2010 г.
Confessions of a big mama
Женственост. Що е то?
От какво се определя? И кой го определя? Има ли универсални стандарти?
Кога една жена престава да е женствена?
Какво значи мускулеста?
Кога минаваш границата?
Има ли граница изобщо?
Доколко себевъзприемането и самооценката относно външния ни вид се определя от външни фактори като общественото мнение и наложените стереотипи?
Защо жените не трябва да вдигат тежко?
Много въпроси. Без еднозначен отговор.
Аз съм на 23 години, висока съм 175 см и тежа цели 63 кг в момента.
Имам много мукули. Имам голям гръб, широки рамене и ясно очертани бицепси. Нямам кой знае какъв бюст, нито пък ясно изразена талия. Тоест - при мен всички онези "признаци" на женствеността ги няма. М, да не забравим - имам по 2 реда мазоли на всяка ръка. Обикновено поне по 1-2 скъсани.
И нямам целулит. Нито грам.
Обичам да тренирам.
Не, по-точно обичам да се самоунищожавам с тренировки.
Зашо? Зашото ми харесва. И защото мога.
Тялото ми е силно и здраво.
И казах ли ви - имам мускули. И си ги обичам.
И съм женствена. При това много. Нося рокли и токчета. Качвам ви и снимки, да не кажете, че просто така си говоря.
Всеки ден гледам момичета, които гладуват, тренират с розовите гири и правят по милион повторения на аддуктор машината РЕЛИГИОЗНО. Ядат по 1 ябълка на ден и мечтаят утре да се събудят и да са 45 кг. И аз се питам - а какво женствено има в болнавият и измършавял вид на моделите от списанията? Явната липса на мукулен тонус, прозиращите ребра и кокалаци, безформените ръце и крака или плоските задници?
Вчера ми донесоха последният брой на списание Ева, където има фотосесия на бански костюми. Моделът е по цици. Гледах и си се чудех - добре де, аз ли не съм добре, или това момиче има най-ужасното тяло, което съм виждала ?!?! И защо по дяволите е снимана гола в известно българско женско списание? И колко ли момичета ще вземат това списание и ще гледат тези снимки и ще кажат - уау, ква мацка.....
Явно е въпрос на вътрешно усещане. Явно моята представа не се припокрива с 90% от представите на масата.
Тук идва обаче интересната част. Кога успяваме да разграничим собствените си представи от тези на масата? Кога успяваме да избегнем наложените стереотипи и просто да се радваме на това което имаме и което сме? (ебаси, много въпроси много нещо)
Личен опит - бях дебела, ама не знаех. Сериозно. Като дете бях висока и слаба, в пубертета надебелях и стигнах 80 кг, но все още се възприемах като онова високо и слабо дете.
В огледалото не виждах дебеланката, която бях. Виждах момиче "с едък кокал" :)
Самозаблуда. Докато не започнах да изпитвам трудности с намирането на дрехи.
И тогава се запона битката.
Но идеята ми е - ами ако не бях изпитала трудността с дрехите?
Ако хората околко мен също бяха толкова дебели? Дали щях да се хвана в ръце и да съм това, което съм сега?
Едва ли.
Значи в този случай общественото мнение и наложените стереотипи са ми направили услуга.
Няколко години по-късно. Вече не съм дебела. Но не съм и слаба. Имам друг проблем. Имам рамене. И гръб. Познавам една друга прекрасна жена, която пък има крака.
Представяте ли си. Имам рамене. Пък тя крака. Уау.
И пак съм извън стереотипа. ЯКО извън него. Много се тормозех - сериозно. По едно време минах на тежка калорийна рестрикция с идеята да сваля мускулна маса. По едно време бях спряла и да тренирам тежко. А аз ОБОЖАВАМ да тренирам - колкото се може по-тежко.
Да, свалих ги мускулите, но 2 месеца след това те си се върнаха. Няма как - винаги ама винаги когато тренираш един мускул качествено и се храниш качествено ще има мускулен растеж. Нали за това тренираме в крайна сметка.
И после се замислих - искам ли да съм като масата?
Не.
Харесват ли ми скелети?
Не.
Добре де ами тогава защо се опитвам отчаяно да се превърна в скелет?
Не знам. Щото.
Страдам ли от липса на мъжко внимание?
Не.
Ми тогава къв ми е проблема с раменете?
Е... големи са.
Казва кой?
Не знам.
И настана покой. Дам, по-различна съм. И това ми харесва. И това е прекрасно. Възхищавам се на жени като Jamie Eason, а същевременно когато аз започнах да заприличвам на нея, взех да се дърпам.
* Все още съм далеч от нейната физика, но хайде да кажем, че тенденцията е натам.
Скоро участвах и в още една дискусия относно женската мускулатура.
Ето едно мнение което ми горчи още:
*мнението е на мъж
"Венцеслава Атилова ще ме прощаваш но мацките от горните снимки са много готини.... За мен тази която си показала ти е чист травестит.... Ненавиждам яки жени с гръб, трапец и крака като мъже.... Не знам може това да е някаква известна спортистка но няма нищо секси в нея (поне аз не намирам): грозна татуировка на цялата ръка + обеци като на маймуна... "
И по-скоро частта с "ненавиждам яки жени с гръб, трапец и крака като на мъже...."
И та даааааааааааа. Крехкият ми душевен баланс пак неше нарушен.
За кратко.
Защото пък се замислих друго. Слава богу, голяма част от мъжете с които контактувам спортуват, и споделят мнението ми относно женствеността и нейните измерения. Останалите - търсете си манекенки.
И за да объркам още повече нящата - къде отиде функцията. Досега разсъждавах само за формата. А къде е функцията.
На кого му пука всъщност дали ще имаш плочки по корема, ако не можеш да направиш едно набиране примерно?
На мен.
А на кого ще му пука, че клякаш с 200 кг, ако шкембето ти излиза 3 педи пред теб?
Пак на мен.
Тук нямам отговор. Искам И формата И функцията.
Ето ви снимки.
Съм ли или не съм?
От какво се определя? И кой го определя? Има ли универсални стандарти?
Кога една жена престава да е женствена?
Какво значи мускулеста?
Кога минаваш границата?
Има ли граница изобщо?
Доколко себевъзприемането и самооценката относно външния ни вид се определя от външни фактори като общественото мнение и наложените стереотипи?
Защо жените не трябва да вдигат тежко?
Много въпроси. Без еднозначен отговор.
Аз съм на 23 години, висока съм 175 см и тежа цели 63 кг в момента.
Имам много мукули. Имам голям гръб, широки рамене и ясно очертани бицепси. Нямам кой знае какъв бюст, нито пък ясно изразена талия. Тоест - при мен всички онези "признаци" на женствеността ги няма. М, да не забравим - имам по 2 реда мазоли на всяка ръка. Обикновено поне по 1-2 скъсани.
И нямам целулит. Нито грам.
Обичам да тренирам.
Не, по-точно обичам да се самоунищожавам с тренировки.
Зашо? Зашото ми харесва. И защото мога.
Тялото ми е силно и здраво.
И казах ли ви - имам мускули. И си ги обичам.
И съм женствена. При това много. Нося рокли и токчета. Качвам ви и снимки, да не кажете, че просто така си говоря.
Всеки ден гледам момичета, които гладуват, тренират с розовите гири и правят по милион повторения на аддуктор машината РЕЛИГИОЗНО. Ядат по 1 ябълка на ден и мечтаят утре да се събудят и да са 45 кг. И аз се питам - а какво женствено има в болнавият и измършавял вид на моделите от списанията? Явната липса на мукулен тонус, прозиращите ребра и кокалаци, безформените ръце и крака или плоските задници?
Вчера ми донесоха последният брой на списание Ева, където има фотосесия на бански костюми. Моделът е по цици. Гледах и си се чудех - добре де, аз ли не съм добре, или това момиче има най-ужасното тяло, което съм виждала ?!?! И защо по дяволите е снимана гола в известно българско женско списание? И колко ли момичета ще вземат това списание и ще гледат тези снимки и ще кажат - уау, ква мацка.....
Явно е въпрос на вътрешно усещане. Явно моята представа не се припокрива с 90% от представите на масата.
Тук идва обаче интересната част. Кога успяваме да разграничим собствените си представи от тези на масата? Кога успяваме да избегнем наложените стереотипи и просто да се радваме на това което имаме и което сме? (ебаси, много въпроси много нещо)
Личен опит - бях дебела, ама не знаех. Сериозно. Като дете бях висока и слаба, в пубертета надебелях и стигнах 80 кг, но все още се възприемах като онова високо и слабо дете.
В огледалото не виждах дебеланката, която бях. Виждах момиче "с едък кокал" :)
Самозаблуда. Докато не започнах да изпитвам трудности с намирането на дрехи.
И тогава се запона битката.
Но идеята ми е - ами ако не бях изпитала трудността с дрехите?
Ако хората околко мен също бяха толкова дебели? Дали щях да се хвана в ръце и да съм това, което съм сега?
Едва ли.
Значи в този случай общественото мнение и наложените стереотипи са ми направили услуга.
Няколко години по-късно. Вече не съм дебела. Но не съм и слаба. Имам друг проблем. Имам рамене. И гръб. Познавам една друга прекрасна жена, която пък има крака.
Представяте ли си. Имам рамене. Пък тя крака. Уау.
И пак съм извън стереотипа. ЯКО извън него. Много се тормозех - сериозно. По едно време минах на тежка калорийна рестрикция с идеята да сваля мускулна маса. По едно време бях спряла и да тренирам тежко. А аз ОБОЖАВАМ да тренирам - колкото се може по-тежко.
Да, свалих ги мускулите, но 2 месеца след това те си се върнаха. Няма как - винаги ама винаги когато тренираш един мускул качествено и се храниш качествено ще има мускулен растеж. Нали за това тренираме в крайна сметка.
И после се замислих - искам ли да съм като масата?
Не.
Харесват ли ми скелети?
Не.
Добре де ами тогава защо се опитвам отчаяно да се превърна в скелет?
Не знам. Щото.
Страдам ли от липса на мъжко внимание?
Не.
Ми тогава къв ми е проблема с раменете?
Е... големи са.
Казва кой?
Не знам.
И настана покой. Дам, по-различна съм. И това ми харесва. И това е прекрасно. Възхищавам се на жени като Jamie Eason, а същевременно когато аз започнах да заприличвам на нея, взех да се дърпам.
* Все още съм далеч от нейната физика, но хайде да кажем, че тенденцията е натам.
Скоро участвах и в още една дискусия относно женската мускулатура.
Ето едно мнение което ми горчи още:
*мнението е на мъж
"Венцеслава Атилова ще ме прощаваш но мацките от горните снимки са много готини.... За мен тази която си показала ти е чист травестит.... Ненавиждам яки жени с гръб, трапец и крака като мъже.... Не знам може това да е някаква известна спортистка но няма нищо секси в нея (поне аз не намирам): грозна татуировка на цялата ръка + обеци като на маймуна... "
И по-скоро частта с "ненавиждам яки жени с гръб, трапец и крака като на мъже...."
И та даааааааааааа. Крехкият ми душевен баланс пак неше нарушен.
За кратко.
Защото пък се замислих друго. Слава богу, голяма част от мъжете с които контактувам спортуват, и споделят мнението ми относно женствеността и нейните измерения. Останалите - търсете си манекенки.
И за да объркам още повече нящата - къде отиде функцията. Досега разсъждавах само за формата. А къде е функцията.
На кого му пука всъщност дали ще имаш плочки по корема, ако не можеш да направиш едно набиране примерно?
На мен.
А на кого ще му пука, че клякаш с 200 кг, ако шкембето ти излиза 3 педи пред теб?
Пак на мен.
Тук нямам отговор. Искам И формата И функцията.
Ето ви снимки.
Съм ли или не съм?
Абонамент за:
Публикации (Atom)