1/4 прасИ

Не е за хора със слаби сърца :)
Мляс мляс

Другата България

Другата България ли е или направо е Другата планета Земя. Не знам. Знам само че там - от другата страна се случва следното:
1. Хората не си заключват вратите. По-точно - вратите нямат брави и ключалки.
2. Имат си улично осветление, въпреки това че в селото има двама постоянни жители.
3. Петък вечер валя яко сняг. Събота сутрин в 8:30 вече беше почистено и опесъчено. Последва повторно опесъчаване към обед
4. Рум-сървис няма, но пък можеш да помолиш да ти донесат закуската до къщата. А за закуска можеш да си избереш от: домашна баница, бухти, мекици или пържени филии с домашно малиново, боровинково или ягодово сладко, бъркани яйца с овче кашкавал. Аз разбира се се закотвих на яйцата придружени с половин литър току-що издоено мляко. Още топло. Ам.
5. Поръчваш си чай с мед следобедно. Носят чаша чай и каче с мед. Там мед има много - ядеш колкото искаш (в моя случай 1/4 от качето си замина).
6. Сядаш на маса - кръчмарката те пита искаш ли мезе (ама си е баш кръчмарка - весела засмяна). Искам много ясно. Изведоха ме в двора да си избера от готовата продукция, която съхне в нещо като клетка. Щях да се разплача.
7. Местните атракции са: къпане в минерални басейни с вода +40 градуса, разходка из едно помашко село където цари такъв живот, че чак не ти се вярва, сън и секс. Какво повече му трябва на човек.
8. Заспиваш най-късно в 10. Ставаш в 8 :)
9. Хората те гледат с недоверие когато започнеш да ги разпитваш "Ама това вие ли си го правите? И това ли? Искам да си взема да вкъщи". За тях това си е просто храна. Пък за мен си беше - хм знам ли - суперхрана.

Прости били селяните а?Вече сериозно започвам да се съмнявам

.

I'm back

Тъй след дълго отсъствие пак съм тук. Да поизвадя блога от прахта.
Днес ме е обзело вдъхновението.
Тази зима е една от най-трудните досега.
Смених работното място.
Дядо ми, който за мен си беше баща, почина след дълго и мъчително боледуване. Тялото предаде душата. Време му беше, отиде си. Не ми се говори.
Наложи ми се да се откажа от доста привилегии.

Това беше лошото. Хубавото е:
Научих един важен урок - формата на тялото е преходна. Функциите са по-важни. Формата следва функцията. Има много по-важни неща от това колко сланина имаш по себе си.
Един си отива, друг идва - ще ставам леля.
Спокойна съм с човека до себе си. Обичам с онази уютна и сигурна любов.

Тренирам вече с желание. След 2 месеца прекъсване. По-силна съм от преди - физически поне. Психически все още имам пристъпи на сълзи и сополи.

Искам да пробвам нещо ново. Само щанги омръзва. Давайте предложения.