Щастие

Венци готви :)

С огромно желание.
Творя. Има много енергия в мен.
Новото ми име е Ентусиазъм.
Сама съм - и е страхотно.
Не ми е нужен някой, за да е пълен животът ми.

Започнах да тренирам без определена програма и структура, без треньор който да ми виси на главата, с една единствена цел - удоволствието от движението. В следствие на което тялото ми придоби формата която винаги съм искала. Стана някак си толкова естествено и натурално. И не спира. Всеки ден съм все по-бърза, все по-силна, все по-гъвкава, все по-красива. Възстановявам се по-бързо, тренирам повече, искам още и още. Харесва ми. Понякога правя комплекси със щанги, понякога с лично тегло, понякога и двете, понякога само бягам, понякога правя 1ци.... ей така - щото ми се прави.
И с храненето е нещо такова - нямам никакво желание за не-храни :) Наслаждавам се изцяло на истинска храна, пълна, богата, вкусна.
Готвя. Много. Създавам. Готвих телешки дроб, който ми отне около .... 2 часа (и едно денонощие за мариноването). Но го готвих с такова желание, че резултатът беше - вълшебен.

Рецептата:
нарязвате дроба и го оставяте за 1 денонощие в прасно изцеден лимонов сок (2 лимона)
4 глави лук се нарязват на ситно и се задушават в много много краве масло на бавен огън за около 30 мин
вадите лука и го слагате в чиния във фурната да не изстива
мелите 1 чаша брашно от лимец
смесвате брашното с 1 чл черен пипер и 1 чл сол
овалвате дроба и го изпържвате в гхи
правите сос от 1 чаша телешки бульон, 1 чл мед, 1 сл балсамико - сгъстен с 1 чл пълнозърнесто брашно разтворено във вода

редите лук-дроб-сос

Вълшебно :)
Книгата на Сали Фалън толкова често я отварям и прелиствам, че заприличва на баница.
Преди това пък готвих Мароканско пиле. Но тази рецепта е толкова сложна, че не ми се пише дори :) А и ще ви заболят главите. Сега събирам мои си традиционни рецепти.

С Данчо правихме кисело мляко. И то стана едно гъсто и мазно и хубаво. И установих, че за да стане киселото мляко трябва:

1. Да си търпелив да го изчакаш
2. Да има любов около него докато изстива
3. Да му говориш докато го разбъркваш, за да не загори
4. Да му кажеш, че трябва да стане много много гъсто
5. Да го завиеш добре

Венци готви :)

Палава овчица

Тази снимка много ме размя

Не умирай бавно

Умира бавно този,
~ който не пътува,
~ който не слуша музика,
~ който не открива очарование в себе си...

Умира бавно този,
~ който разрушава себелюбието си,
~ който отказва помощта...

Умира бавно този,
~ който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
~ който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати...

Умира бавно този,
~ който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...

Умира бавно този,
~ който не променя живота си, когато е недоволен от работата или от любовта си,
~ който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
~ който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети...

Пабло Неруда
pozitivno.info

Обичам се :)

И хората около мен :)

A СПКЯ-то остана в историята :) На всички онези, които ги блъскат с хормони като животни - има и друг начин, по-труден и по-дълъг, но поне ви гарантира, че няма ненадейно да качите 20 кила и да се кандидатирате за поста "Дамата с брадата" в цирка.

Обичайте тялото си и се грижете за него - само то ще е до вас цял живот :)

1/4 прасИ

Не е за хора със слаби сърца :)
Мляс мляс

Другата България

Другата България ли е или направо е Другата планета Земя. Не знам. Знам само че там - от другата страна се случва следното:
1. Хората не си заключват вратите. По-точно - вратите нямат брави и ключалки.
2. Имат си улично осветление, въпреки това че в селото има двама постоянни жители.
3. Петък вечер валя яко сняг. Събота сутрин в 8:30 вече беше почистено и опесъчено. Последва повторно опесъчаване към обед
4. Рум-сървис няма, но пък можеш да помолиш да ти донесат закуската до къщата. А за закуска можеш да си избереш от: домашна баница, бухти, мекици или пържени филии с домашно малиново, боровинково или ягодово сладко, бъркани яйца с овче кашкавал. Аз разбира се се закотвих на яйцата придружени с половин литър току-що издоено мляко. Още топло. Ам.
5. Поръчваш си чай с мед следобедно. Носят чаша чай и каче с мед. Там мед има много - ядеш колкото искаш (в моя случай 1/4 от качето си замина).
6. Сядаш на маса - кръчмарката те пита искаш ли мезе (ама си е баш кръчмарка - весела засмяна). Искам много ясно. Изведоха ме в двора да си избера от готовата продукция, която съхне в нещо като клетка. Щях да се разплача.
7. Местните атракции са: къпане в минерални басейни с вода +40 градуса, разходка из едно помашко село където цари такъв живот, че чак не ти се вярва, сън и секс. Какво повече му трябва на човек.
8. Заспиваш най-късно в 10. Ставаш в 8 :)
9. Хората те гледат с недоверие когато започнеш да ги разпитваш "Ама това вие ли си го правите? И това ли? Искам да си взема да вкъщи". За тях това си е просто храна. Пък за мен си беше - хм знам ли - суперхрана.

Прости били селяните а?Вече сериозно започвам да се съмнявам

.

I'm back

Тъй след дълго отсъствие пак съм тук. Да поизвадя блога от прахта.
Днес ме е обзело вдъхновението.
Тази зима е една от най-трудните досега.
Смених работното място.
Дядо ми, който за мен си беше баща, почина след дълго и мъчително боледуване. Тялото предаде душата. Време му беше, отиде си. Не ми се говори.
Наложи ми се да се откажа от доста привилегии.

Това беше лошото. Хубавото е:
Научих един важен урок - формата на тялото е преходна. Функциите са по-важни. Формата следва функцията. Има много по-важни неща от това колко сланина имаш по себе си.
Един си отива, друг идва - ще ставам леля.
Спокойна съм с човека до себе си. Обичам с онази уютна и сигурна любов.

Тренирам вече с желание. След 2 месеца прекъсване. По-силна съм от преди - физически поне. Психически все още имам пристъпи на сълзи и сополи.

Искам да пробвам нещо ново. Само щанги омръзва. Давайте предложения.