неделя, 14 февруари 2010 г.

Палава овчица



Тази снимка много ме размя

събота, 13 февруари 2010 г.

Не умирай бавно


Умира бавно този,
~ който не пътува,
~ който не слуша музика,
~ който не открива очарование в себе си...

Умира бавно този,
~ който разрушава себелюбието си,
~ който отказва помощта...

Умира бавно този,
~ който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
~ който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати...

Умира бавно този,
~ който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...

Умира бавно този,
~ който не променя живота си, когато е недоволен от работата или от любовта си,
~ който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
~ който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети...

Пабло Неруда
pozitivno.info

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Обичам се :)

И хората около мен :)

A СПКЯ-то остана в историята :) На всички онези, които ги блъскат с хормони като животни - има и друг начин, по-труден и по-дълъг, но поне ви гарантира, че няма ненадейно да качите 20 кила и да се кандидатирате за поста "Дамата с брадата" в цирка.

Обичайте тялото си и се грижете за него - само то ще е до вас цял живот :)

понеделник, 25 януари 2010 г.

Другата България

Другата България ли е или направо е Другата планета Земя. Не знам. Знам само че там - от другата страна се случва следното:
1. Хората не си заключват вратите. По-точно - вратите нямат брави и ключалки.
2. Имат си улично осветление, въпреки това че в селото има двама постоянни жители.
3. Петък вечер валя яко сняг. Събота сутрин в 8:30 вече беше почистено и опесъчено. Последва повторно опесъчаване към обед
4. Рум-сървис няма, но пък можеш да помолиш да ти донесат закуската до къщата. А за закуска можеш да си избереш от: домашна баница, бухти, мекици или пържени филии с домашно малиново, боровинково или ягодово сладко, бъркани яйца с овче кашкавал. Аз разбира се се закотвих на яйцата придружени с половин литър току-що издоено мляко. Още топло. Ам.
5. Поръчваш си чай с мед следобедно. Носят чаша чай и каче с мед. Там мед има много - ядеш колкото искаш (в моя случай 1/4 от качето си замина).
6. Сядаш на маса - кръчмарката те пита искаш ли мезе (ама си е баш кръчмарка - весела засмяна). Искам много ясно. Изведоха ме в двора да си избера от готовата продукция, която съхне в нещо като клетка. Щях да се разплача.
7. Местните атракции са: къпане в минерални басейни с вода +40 градуса, разходка из едно помашко село където цари такъв живот, че чак не ти се вярва, сън и секс. Какво повече му трябва на човек.
8. Заспиваш най-късно в 10. Ставаш в 8 :)
9. Хората те гледат с недоверие когато започнеш да ги разпитваш "Ама това вие ли си го правите? И това ли? Искам да си взема да вкъщи". За тях това си е просто храна. Пък за мен си беше - хм знам ли - суперхрана.

Прости били селяните а?Вече сериозно започвам да се съмнявам

.

вторник, 19 януари 2010 г.

I'm back

Тъй след дълго отсъствие пак съм тук. Да поизвадя блога от прахта.
Днес ме е обзело вдъхновението.
Тази зима е една от най-трудните досега.
Смених работното място.
Дядо ми, който за мен си беше баща, почина след дълго и мъчително боледуване. Тялото предаде душата. Време му беше, отиде си. Не ми се говори.
Наложи ми се да се откажа от доста привилегии.

Това беше лошото. Хубавото е:
Научих един важен урок - формата на тялото е преходна. Функциите са по-важни. Формата следва функцията. Има много по-важни неща от това колко сланина имаш по себе си.
Един си отива, друг идва - ще ставам леля.
Спокойна съм с човека до себе си. Обичам с онази уютна и сигурна любов.

Тренирам вече с желание. След 2 месеца прекъсване. По-силна съм от преди - физически поне. Психически все още имам пристъпи на сълзи и сополи.

Искам да пробвам нещо ново. Само щанги омръзва. Давайте предложения.

неделя, 25 октомври 2009 г.

The art of simplicity


Хлябът, за или против. Аз като средностатистически човек съм отгледана с хляб - винаги е присъствал на масата. Белият хляб, мисля, че не си струва да го обсъждаме. Черният купешки - дали е черен, дали е хляб изобщо? А дали е храна? Не е ясно - та да обощим хлабът от магазина без значение бял, черен, пембян е "нехрана". При мен нещата се делят на храна и нехрана.
Храната те храни. Нехраната те убива.

Хлябът може и да бъде храна. Истински хляб. Без мая. С квас.

Знаете ли как се прави хляб с квас?

Хлябът с квас е предшественик на хляба с мая - но поради привидната му сложност хората предпочитат да използват мая. Лошата новина обаче е, че маята убива доста голяма част от послезните нутриенти на зърното, както и ензимите. Истинският хляб е с квас - прави се така, както винаги се е правил, от време оно.... Квасеният хляб освен това е много по-беден на фитати, които са анти-нутриенти. Тоест вещества, които не ви позволяват да усвоите полезните нутриенти. Хлябът с мая се храносмила по-трудно, по-лесно се разваля и понякога е леко безвскусен. Мда, както почти всяка модернизация в областта на хранителното производсто маята колкото и да е услеснение, толкова е и безполезна и дори опасна за вас. Има много хора, които са алергични към мая.

Мен обаче ми се ядеше боб :) Бобец. А боб без хляб, не става някак си....

И се подготвих. За да направите хляб с квас ви трябва единствено търпение. Иначе не е кой знае колко трудно. Казват, че е хубаво да му говорите, и аз на моя му говорих. Практически ви трябват:

Mелачка за зърна (може и такава за кафе - аз си намерих една 30 годишна. Vintage. Но свърши идеална работа. Та значи - истинска машинка.

Ръж на зърна 750 гр

3 чаши вода

2 стъклени купи


Хубаво е да не купувате вече смелено брашно, защото зърнените храни се окисляват, и пак историята с фитатите.


Смилате 2 чаши брашно(2 чашо готов продукт, не зърно).

В едната купа смесвате 2 чаши брашно и 3 чави вода.

Покривате го с кухненска кърпа, връзвате го и го оставяте на стайна температура, но трябва да е на топло.



В продължение на 6 дни прехвърляте всеки ден в чистата купа и прибавяте по още една чаша брашно и още вода, така че сместа да е с течна консистенция. Брашното ще започне да фрементира.

Ето тук почвате да му говорите. Брашното става на балончета :)

След 7 дни ще се успокои.

Дотук добре. Направихме квас.



После ни трябва хляб.
1,5 кг брашно от лимец - пак прясно смелено (вид едра пшеница, богата е на желязо)
морска сол на кристали - 2 сл
по желание орехи и розмарин (аз сложих)
Събота вечер скожих солта в купата с квас, и разбърках докато се разтвори, и след това започнах да прибавям брашно от лимец. Митко мели, аз бъркам. Тандем. И така 13 чаши брашно. Събота вечер, ние правим хляб. Иди че разбери, луда работа. Е началото се бърка лесно, но после - ела да видиш. После месиш- месенето е голяма работа. 15 минути. Заболя ме рамото. Тренирах. Накрая прибавих орехите и розмарина.

Оформих го на малки хлебчета, а тях оставих в намазана с масло тава. Лека нощ. Една нощ хлебчетата си почиват, а на сутринта да двойни.

После 1 час на 170 гр. И, добро утро, вече си имаме пресен, топъл, хрупкав хляб.

Закуска от топъл хляб от лимец, домашни масло и мед. И едно хубаво кафе.
После един кросфит и доброто старо чистене.
И после обещания боб с наденица.
Real food fo real people.