Бий се докрай

Само вчера писах защо съм обратно на сухата земя, а днес вече обсъждахме с Алекс дали да не се върнем.

Набързо и накратко какво породи тези разговори:

Събудихме се в 9 от звънене на вратата и един непознат от другата страна. Оказа се че е собственик на гараж чиято стена имахме нещастието да ударим с колата, докато се опитвахме да я измъкнем от преспите пред блока. Нищо фатално - само няколко срутени тухли и малко паднала мазилка (а да и счупена задна броня). Случва се на всички нали - и ние като честни и точни хора се обадихме на домоуправителя на сградата помолихме го да се свърже със собственичката (която не живее в същата сграда) и да й обесни какво се е случило и че ще поправим щетата когато времето се пооправи. Дотук добре, собственичката се обади говорихме по телефона и като че ли всичко мина доста цивилизовано. До тази сутрин, няколко седмици по-късно, когато се появи въпросният мъж на вратата ни в 9 сутринта и докато аз разбера какво става, Алекс вече се беше облякъл и излезе.

Така или иначе бях станала - приготвих закуска и кафе и няма и 15 мин и Алекс се върна зачервен и задъхан с думите "Онзи имаше нож и се опита да ме нападне".

Добро утро :) И приятна седмица.

И докато обмисляме - сега на полиция ли да се обадим, на домоуправителя ли или просто да го оставим така осъзнахме, че е вече 10 и имахме уговорка с приятел. И нещата си останаха така. 2 часа по късно се обади по телефона въпросната госпожа да ни убеждава "да се разбираме мирно" и че синът и "не е искал".

Да щяхме да се разберем мирно наистина, но АЗ няма да позволя някой да ни тероризира. Така че сега въпросната госпожа сама ще си поправя разбитата стена.

И с тази ранна случка и последните пари в джоба докато отивахме да си купим яйца от Карфур, защото са по-евтини цялата картинка на кораба, пътуването, топлите дестинации и постоянните приходи ни се стори толкова примамлива. Честно казано ако имах в този момент билета в джоба си стягах куфарите за 20 мин и отлитах. Сега не си мислете, че един луд съсед ще ме прогони от майката България - но от няколко месеца насам ни се случват мож еби най-абсурдните неща и сутрин понякога се събуждам с мисълта "Какво ли ще е днес?"

Но това е просто бягане от реалността. Рано или късно ще трябва да слезем пак на земята (буквално и преносно) и пак да минем през цялата тази борба. А може и да е друга по-тежка борба. Дали да заминеш е да избягаш?

Случвало ли ви се е да ви се иска да се откажете съвсем малко преди финала? Да знаете, че още малко остава, съвсем мъничко и точно в този момент да сте готови просто да се откажете? И всички усилия да отидат по дяволите. И после какво - пак отначало?

Същото е и със спорта. Правиш ужасно труден комплекс остават ти само няколко минути до края и тялото и мозъка ти крещят "НЕ МОГА ПОВЕЧЕ". Но аз в спорта продължавам. И се бия докрай. И тренирам така, че понякога имам чувството, че дробовете ми ще изскочат. Но там знам, че мога и още. Защото винаги можем и още. Ако си мислите, че ви е много тежко или много трудно, може би е вярно. Може би наистина е трудно в сравнение с това, което сте правили досега. Но това съвсем не означава, че не можете и повече, по-бързо и по-силно.

Но един ден битката ще свърши и ти ще си победителят. И най-накрая ще си докарал нещо от началото до края. И ще е сладко, много сладко, защото само ти ще знаеш колко е било трудно.

Бий се докрай. И в живота и в спорта.

Отчаяни съпруги

Имало едно време....

Имало едно време една жена, която заминала на кораб и се върнала друга жена.

Мина много време от последният пост и от романтичното желание да опиша приключенията си работейки на круизен кораб. Много неща се промениха и не знам дали бих имала физическата възможност да ги споделя тук или където и да е (или дали имам желание), но днес получих едно писмо от някой който чете този блог.... и се замислих защо пък не.

Прочетох си старите постове и някой от тях ми бяха умилни, други далечни, а трети направо ми звучаха като написани от някой друг.

Някоя друга.

Да ви кажа честно работата на кораб може би беше и най-хубавото и най-лошото нещо което ми се случи.

Най-хубавото, защото ме срещна с настоящия ми съпруг, показа ми докъде мога да стигна, даде ми увереност в себе си, направи ме в пъти по-силна личност и ми показа кои са важните неща в живота. Видях света.

Най-лошото, защото ме изтощи психически и физически до краен предел, показа ми че амбицията не винаги води до добри резултати, даде ми грашна представа за реалността.

Многоо хора ме питат защо се върна?

И на много хора казах - животът на кораб е като дрога. Дава ти изкуствена реалност, отделя те от истинския свят, усещаш едно повърностно удоволствие, което много скоро се превръща в най-големия ти кошмар. И рано или късно трябва да спреш и да се върнеш към нормалния живот. Истинския.

Разбира се завръщането е шок - боже господи - готвене, чистене, ток, вода, Топлофикация, куче, задръствания, възрастни роднини, луди съседи......БОЖЕ ГОСПОДИ..... Толкова много неща ти се струпват на главата, че си казваш ох ззащо ли ми трябваше.... не знаеш от къде да започнеш и какво да подхванеш. Връщането от кораба е като връщане от затвор - отнема ти време да влезеш в крачка. Отнема ти време да научиш имената на новите политици, на актуалните песни, на модерните сега заведения. Да свикнеш, че племенницата ти не е вече бебе, че майка ти не живее вече вкъщи и най-добрата ти приятелка е бременна.

И после се чувстваш малко излъган, защото си пропуснал толкова много семейни празници и важни моменти. Не си бил до близките ти хора, когато са имали нужда от теб, дори не си знаел, че са имали нужда от теб. Все едно някой те е ограбил докато спиш или все едно си проспал една две години.

Обаче. Няма сравнение на усещането да имаш дом. Да знаеш къде живееш. Това го няма на кораба. Там нямаш дом. Имаш един 4 квадратни метра, които споделяш с още един човек (ако си късметлия може и с 2ма), където отиваш да спиш. Не можеш да си сготвиш, ядеш всеки ден едно и също, което доста често е със съмнително качество. Не можеш да кажеш просто майната му и да се махнеш за няколко дни. Няма събота или неделя. Няма петък вечер в някоя дискотека. Няма сутрин, няма вечер. Няма слънце или вятър. Няма истински усмивки. Няма дори телефон и интернет доста често.

Има пари. Пари, пари пари много пари. Само пари. Виждаш хората като ходещи 100 доларови банкноти. Всичко е пари. И нямаш нищо.

Ето затова не съм на кораба.

И на всички онези отчаяни съпруги, които днес се оплакват, че колата им не е запалила сутринта, или топлофикация ги съди, или нямат пари да отидат на фризьор или мъжа им не им обръща внимание - замислете се - ами ако изобщо нямахте кола, или апартамент за който топлофикация да ви съди, или нямаше фризьор в града ви? Ако бяхте самотни и нямаше кой "да не ви обръща внимание"?

Ето това ме научи кораба - да съм благодарна за това което имам, защото може и да го нямам и е много страшно тогава. И кой са ценните неща в живота.

Mama's gonna travel

Хопаляяяча-саса,

имам нов блог - http://sinyaprashka.blogspot.com/
Там ще сумирам преживяванията на кораба Eclipse.

Щанги и сланина продължава да си се развива - може би малко по-бавно от обикновено тък като:
1. бях много време на море
2. не тренирам кой знад колко
3. обзе ме еуфорията от бъдещото работно място
4. имам да събирам един-милион-двеста-и-петдесет-хиляди документи и тъпотийки.

Предполагам първите няколко месеца на борда няма да имам компютър и връзката с мен ще е особено затруднена, но ще се реванширам, обещавам.

Междувременно, следете Синя прашка, тренирайте и не бийте прекалено много другарчетата.

Заминавам на 26ти (ако някой все още не е разбрал).
Сега му е времето да ми пожелаете попътен вятър :)

When Big Mama's gettin really big

Inevitably after almost a month of not doing much in physical terms..... I gained weight. Not a lot, but its quite obvious to me and ppl around. Ok, let's not blame just the "non taining" part. I ate. And I drank. And I lyed down in bed with my torn calf and my self pity and I ate.

So I am not going to find any excuses for myself - I'm just gonna tell it straigh - I deliberately fattened myself, knowing very well what I was doing, and it just did not matter.

Why?

Well, I am human afterall. We all make mistakes.

Bullshit.

Coz I was frustrated.

With myself

With my torn calf

With my job

And I didn't really share it without anyone. I just closed within my own world of self pity and... I ate.

The more I ate the more frustrated I became.

And it's a roller-coaster ride.

Guys please don't do this.

Food is not your friend, it will not solve your problems, it will not calm you down or give you peace. IT IS JUST FOOD. Yes, it is completely normal to be satisfied by eating tasty food, but it will not cure your emotions, or your broken heart, or your torn calf. And thats it. Food is food.

Fairenough. It's good to realize it, so I hope next time I'll be able to implement it. I don't really want to put so much stress into it. It ain't such a big deal afterall.... come to think of it - there are people who do much much worse things out of desperation. On the other hand - I'm a bit of a drama queen. Coz a torn calf is nothing compared to a broken leg for example, or cancer, or many many many other things that could have happened.

And Drama Queen ate foods which she knows she does not tolerate well like dairy and bread and pasta and some sweets here and there, and drank fair amounts of wine, and felt like a complete idiot. Stuffed and bloated and with low energy and low self esteem.

Thank God one day I just felt so crappy that I knew it was time to stop this nonsense.

Next time I hope I will look for my cure someplace else. But I can never be sure, until it's next time.

Bid mama's gettin big.

So what do we do now?

Back to basics.
Which inevitably means Paleo.
Taking out - the junk (wooow) , the grains, the legumes, the starchy veggies, the dairy.
So I'm pretty much left with - eggs, meats, greens, some melon, coconut milk, some nuts and some seeds.
I'm not much of a fruit person but if you are and if you tolerate fructose well - feel free to have reasonable amounts of fruit.
So why paleo?
Coz it's simple and very effective. It's based on the idea that back when we were primal there wasn't agriculture and stuff like grains and dairy and potatoes and so and so did not exist.
So basically thats what we are meant to eat. And thats what our bodies are meant to use as fuel.
Moreover Paleo is a very nutrient-dense diet (if I could call it a diet), and it will gimme back what ive taken with my one-month nonsense.
On the other hand - I realized just how bloated grains and dairy made me feel. And you can only realize this if you have spent a good amount of time without them. Like a month.
Paleo is like fine-tuning your own senses in a direction giving you quite a good idea of what you should eat and what foods you tolerate well. Coz actually when it comes to food intolerances I honestly say - WE ARE ALL DIFFERENT.
Ive seen people who eat shitload of fruit and are lean, others who eat shitload of rice and are lean, ppl who are vegetarians and have a fair amount of muscle, ppl who eat dairy, ppl who do not eat dairy, an on and on and on. So basically when it comes to food, I've seen it all and the only explaination I might have is - metabolically we are all different. So it all comes to getting to know your own self.
If I could draw a general conclusion - there are people who live better on fat, others who live better on carbs and some who need a little bit of both. Read Metabollic Typing for more info.
I've never actually seen people who look good and feel good and are strong and eat crappy foods.
So please - eat real food. This is a MUST. And when you are frustrated or sad or mad, do not do it like me. Coz crappy food will not make you happy. It will make you feel worse. Physically and mentally.

So Paleo. Give it a try. For a month. The famous "Paleo challenge" of all crossfitters where you do a very very strict diet for 30 days. No cheating.
Coz crossfit builds up mentalities not just physiques. And to do a 30-day strict Paleo is a mental thing believe me. You would have to fight with your own self as well as with the others. And your social life would suffer, but at the end - it's worthed. You might even see your abs.
And you will pump your workouts.

Today is day 4 for me.


ПП. Хм, не знам защо на английски - може би защото на български признанието щеше да звучи още по-кофти в собствената ми глава.

Big mamma's how-to Part 2

Започвам и спирам и изтривам част 2 вече 4 пъти за последните две седмици.
Защото пак не ми се пише за храна....

Преди 2 седмици скъсах мускулни влакна на пресеца по време на тренировка. Учих се да се катеря по въже и просто се изпуснах. А как и защо си скъсах точно влакна и точно на левия прасец не знам. Горда съм от себе си, че се научих да се катеря, което с моите 62-3 кила си е постижение. Не е като да съм лекичка. Мъчих се около час, докато схвана как става работата, издрах си ръцете и краката, направих си синини по бедрата, но накрая се научих. Ядосах се, много се ядосах на себе си, че не мога, и може би точно този яд ми помогна да се науча. Хората около мен ми казваха да не се мъча повече, да не се опитвам да се изкатеря догоре, а дотам докъдето мога. Но не ги послушах. И успях. И паднах.
Много бях горда - че съм онази, която не се отказва, че съм упорита, че МОГА. А други не могат. Че съм WARRIOR. Мхм.
И паднах.
Преболя ме в началото, но си казах - майната му. И се изкатерих още няколко пъти.
Боли, ама стискам зъби. Горда.
2 седмици по-късно хич не съм горда.
Няколко прегледа установиха не-особено сериозно скъсване. Тоест ще ми мине. Но ще съм извън играта за определен период.
И за какво беше цялото натягане, бога ми? И защо не слушах?
Ок, да заебем останалите хора, но защо не послушах поне Ефо, който е сертифициран треньор? От всичките, ЗАщО ПОНЕ НЕ ПОСЛУшАХ ТРЕНЬОРА ?!?!
Да, може би щеше да ми е необходима още 1 тренировка, за да схвана техниката.
Но щях да съм здрава нали......и нямаше да прекарам 4 дена на легло с доста непрятна болка, и нямаше да куцам 2 седмици, и нямаше да гледам тренировките от кросфит сайта и да въздишам.
Един от 4те дни, които прекарах вкъщи реших , че "Тая няма да я бъде" и правих разни ти ми лицеви и планкове и кво ли не. И горда си постнах снимките във фейсбук. Ъхъ. На следващия ден положението с прасеца беше ОЩЕ по-зле.
ДА, Големите мами НЕ се отказват. И НЕ слушат, и главата не ги слуша, и са упорити и са животни и се раздават на макс.

Но, призовавам ви всички бъдещи и настоящи Големи мами, моля ви се - тренирайте с професионалист треньор и ГО СЛУШАЙТЕ. И когато той каже "стига", спрете, защото Той знае повече от вас, и вижда повече от вас. И това себедоказване няма да доведе до нищо по-хубаво от скъсан прасец.
И даммм, поне първите година-две тренирайте 90% с треньор. Без значение колко е голямо егото ви относно собствените ви познания и умения във фитнеса. Треньорът знае пове от вас, защото това му е работата. (ако Вие знаете повече от треньора си - време е за смяна)
Ако досега сте се заминавали с розовите гири - трябва ви треньор.
Ако си мислите, че от щанги ше станете мис Олимпия - трябва ви треньор.
Ако сутрин ядете белтъци - трябва ви треньор.
Ако си мислите, че е бицепс и трицепс никога не се тренират в един ден - трябва ви треньор.
Ако изобщо някога сте тренирали за бицепс - пак ви трябва треньор.
Ако се теглите всяка сутрин на гладно, след посещение на двте нули - знаете.... ТРЯБВА ВИ ТРЕНЬОР.
Дори и да се смеете на горното - трябва ви треньор.
Той ще е до вас освен за да ви учи и наставлява и за да ви пази от собствената ви глупост.

Общо взето - всички ние се нуждаем от треньор. Може би някои от нас в мо-малка степен от други....
Дори и след 2 години яко трениране има още много неща, които искам да науча. За да ги науча, някой трябва да ми ги покаже.... Надявам се вие не сте стигнали до ниво, в което сте си казали - еми тва е, повече нищо не искам.
Защото Големите мами винаги има какво да учат и какво да искат.
И ви трябва някой, който да ви помага и да ви води по пътя.
Защото винаги има и ще има някой който е по-добър, по-силен, по-бърз, по-можещ, по-знаещ. И това е супер. И дано това е Вашият треньор.
И, Моля ви се, слушайте го.

За съжаление все още живеем на място, където мъж с 45 см ръка на фона на 50 см бедро е секси, а жена, чийто гръб е по-широк от ханша е "тежкоатлетка".
За 2 години съм сменила доста треньори и зали. Имена няма да споменавам, че някой ще се окаже обиден.
И затова ето малко насоки как и къде да търсите качествен треньор. Такъв, който ще ви направи силна мама.

1. Първо погледнете как той самият тренира и изглежда. Шкембелии не се приемат. Както и такива, които:
а. не клякат
б. клякат с толкова кг колкото и вие
в. клякат на смит машина.

2. Ако не ви допадне като човек и ви е антипатичен от самото начало, не се заемайте. Треньорът ви трябва да ви е приятел. И то близък такъв.

3.Ако ви предостави програмка със сплит - ръце, гръб, гъз и тн в един ден, крака, корем и глава в друг, изобщо не се заемайте. Истинските треньори са наясно с принципите на функционалното трениране.

4. Ако изолирате мускулни групи - пак важи горното.

5. Ако на 5тия път треньорът се опита да ви продаде чудотворна хранителна добавка - бягайте с 200. На 10тия ще ви бие инжекциите в дупето.

6. Треньорът трябва да обсъди с вас какво точно искате да постигнете и с меки думи да се опита да ви обясни, че целите които сте си поставили са нереалистични. Да, всички имаме нереалистични цели в началото. Той би трябвало да ви покаже пътя до най-доброто от вас. Но това не става и няма да стане от 1вия път. И не става от 1нъж.

7. Осен това, ще ви каже и какво има нужда от поправка по вас - неработещ гъз, изкривявания, слаба мобилност в някои стави и тн и тн .

8. Добрият треньор изработва персонална програма за всеки отделен трениращ. Защото, ДА, всички сме различни и ДА, всеки се нуждае от индивидуален подход. Ako тренирате заедно с приятел и треньорът ви дава 100% еднакви упражнения на двамата - сори, нещо не е наред.

9. Ако треньорът ви има подозрително големи бицепси, изскубани вежди, изкуствен тен, няколко обеци и татуировки, чете "Мускули и фитнес" и е фен на Рони Колман във фейсбук - не се занимавайте.

10. Добрият треньор ще ви измери мазнините и ще го прави 1нъж месечно.

11. Добрият треньор ще говори с вас за хранителна хигиена и навици.

12. Добрият треньор ще ви нахъсва, но ще изгуби търпение ако трябва да ви "бута". Добрият треньор не трябва да е основният ви мотиватор. Вие сте.

13. Погледнете останалите трениращи при него/нея. Колкото и да не зависи от него, ако всичките му трениращи са ходещи мехове - не става.....

14. Добрият треньор ще обсъжда тренировките ви, с радост ще приема и коментира предложения от ваша страна, ще ги разнообразява и ще подсигури "винаги да ви е интересно".

Хайде успех. И да го слушате.


Може би хранене в част 3....

Big mamma's HOW TO - Part 1

И така - част 1.

Осъзнали сте че е време за промяна. Браво! Сега остава само да разберете и как и да имате воля, търпение, желание, известно количество финансови средства и да сте готови да се откажете от някои неща, които са ви любими.
И така - как се става Big Mamma?
Не е лесно. Но не е и невъзможно. Хората около вас няма да ви разберат, част от тях ще ви се противопоставят, ще ви казват, че сте луди. Ще се появи някой Пешо с криворазбраните си виждания за женската красота и ще ви изпраща снимки на анорексични кучки с плоски задници и виме вместо гърди. Това е масата. Вие сте нещо друго.
Ако искате да сте като манекени - клиниката на д-р Емилова работи за вас 24/7.
Ако сте осъзнали, че женското тяло освен да краси нечии мастит чичко може да изпълнява и функции като скачане, бягане, гребане, вдигане на щанги и освен това да бъде силно и красиво - be my guest and keep on reading.

Стъпка 1.
За кого го правя?
Мен много често ме питат - защо тренирам така? Защо кросфит? Защо щанги? Защо толкова интензивно?
Отговорът ми обикновено е - защото мога.
Дам - известна доза егоизъм и известна доза високо самочувствие. Но зад думите "Защото мога" се крие нещо повече. Защото имаше време, когато не можех. Не можех да бягам повече от 2-3 минути, да направя 1 коремна преса, да не говорим за лицева опора или набиране. Никаква двигателна култура и никакъв мускулен тонус. Преди 2 години започнах булвално от нулата. Сега мога много неща, но има и много още да уча. Мога и това ми доставя удоволствие.
Щом аз мога, значи и вие можете. No excuses. Ако смятате само "да се вкарате във форма" и после да се върнете обратно към яденето на чипс, моля да ми напуснете блога.
Този блог и тази статия е за хора, които ИСКАТ. И са готови да го направят. No pussies here please.
И все пак - мога - аз. Правя го за себе си. Не за Пешо. Аз определям правилата на играта.
Каквото правим тук - го правим за себе си. И е добре това да ви влезе дълбоко в съзнанието.
Неприятните усещания - мускулните трески (макар че аз ги обичам), следването на определена хранителна хигиена, времето и средствата, които трябва да отделите, всичко това го правите за себе си. Да си здрав е дългосрочна инвестиция. Не се замисляйте когато започнете да давате повече пари за храна, треньор и зала - това са спестени пари - такива, които няма да изхарчите за доктори, лекарства, алкохол, цигари, наркотици и прочее.

И извод 1: Всички Големи Мами са в отлично здравословно състояние. Правят, това което правят заради себе си, заради собствените си желания и виждания, не заради тези на Пешо.

Стъпка 2
Какво точно искам?
Това е малко особен въпрос.
Ясно ми е, че никой не започва да спортува с нагласата "искам да стана по-функционален, да мога да правя повече, за по-малко време". И аз си нямах идея от функционално трениране преди 2 години. Всички започваме, заради суета. Много малко от нас започват за да подобрят физическото и здравословното си състояние. Колкото и да е тъжно, това е напълно нормално предвид факта, че света в който живеем гледа опаковката и от време на време съсржанието.
Идеята ми тук обаче е да ви отърва веднъж завинаги от много много душевни терзания.
Не, няма да изглеждате като Jamie Eason някой ден. Нито като някоя от професионалните спортистки. Нито пък ще имате задник като моя, или корем като Chicken Tuna. И това е защото:
1. Ген. Всички сме различни
2. Докато те са тренирали, вие (и аз) сме ядяли баничка и сме пили боза. Няма как да сравнявате себе с с професионален атлет, чието тяло е тренирано и тренирано и тренирано.
3. На тях им плащат, за да изглеждат така. И те правят това по цял ден. Всеки ден.
4. Те са вземали или вземат забранени субстанции.
5. Повечето от ултра-хипер-мега релефните мацки по снимките изглеждат така ден два преди снимки и няколко часа след като фотосесията е приключила.

И така. Моля, спрете да гледате разни снимки и да си казвате - искам .... като на тази. Ами няма да стане. Но ви гарантирам, че след година сериозни тренировки и хубаво хранене, ще имате тяло стократно по-хубаво от това, което имате в момента. А има и вероятност да имате по-хубав .... от на онази.
Извод 2: Гледайте си в собствената паничка. Тук пак опираме до "правя го за себе си", но идеята е - бъдете реалисти. Да поддържаш много нисък процент мазнини за жена освен, че е трудно е и опасно. Ако сте имали някога проблеми с килограмите ще ви е още по-трудно. Колкото по-дълго сте били дебели, толкова по-трудно ще бъде. Целете се в "the perfect me", а не "the perfect abs".

След време ще дойде осъзнаването на фукцията над формата. Но сега е рано още. И за това ще си говорим по-нататък.

Мисля, че това е добре като за начало..... от следващата статия започвам да говоря за храна. PROMISE.

Big Mama's How to

Предвид успеха на Confessions of a Big Mama, реших, че би било добре в няколко поредни статии да систематизирам цялата информация относно хранене, която съм събирала и изпробвала върху себе си до момента. Ще ги кръстя Big Mama's How to - за всички онези жени, които се стремят към по-силно, по-функцонално и по-добре изглеждащо тяло.
Ще говоря предимно за хранене, доста по-малко за трениране - в това ми е силата :)

Надявам се да успея да публикувам по 1 част всяка неделя, но не ви обещавам....

Така че... stay tuned